Полет 800

— Бил съм в Йемен няколко седмици. Също в Танзания и Кения. В Йемен е малко опасно.

Не отговорих.

— Освен това съм бил в Судан, Сомалия и на още някои горещи места — продължи Грифит.

— Трябва сериозно да си сгафил.

Той ме гледа дълго, после произнесе кратка реч.

— В процеса на разширяване на глобалните мащаби на контратерористичните операции ние разбираме, че отговорът на въпроса кой ни е нападнал в точка А често се открива в точка Б. И е възможно да реагираме на това нападение в точка В. Схващаш ли?

— Престанах да схващам още след като ми пожела лек път.

— Не си. Искам да ти кажа, че контратероризмът е огромна сложна операция срещу също огромна глобална терористична мрежа. Ключът за успеха е в координацията и сътрудничеството. И това изключва самотници, които често повече вредят, отколкото помагат.

— Мен ли имаш предвид?

— Ами, не говоря за себе си. Ако още не си забелязал, контратероризмът не е като разследване на убийство.

— Напротив.

Той се приближи към мен.

— Знаеш ли защо разговарям с теб?

— Защото никой друг не иска да си приказва с теб ли?

— Разговарям с теб, защото Джак ми каза да го направя и да те накарам да проумееш, че не е задължително отговорът на въпроса какво може да се е случило с полет осемстотин да се открие на Лонг Айлънд. Той може да се открие в Йемен. Или в Сомалия. В Кения или Танзания.

— Или в Париж.

— Или в Париж. Обаче ти можеш да започнеш в Йемен. Точно в тоя момент трябваше да го сритам в ташаците, обаче запазих спокойствие.

— Разбирам защо се имахте с Тед Наш. И двамата сте задници. Господин Грифит дълбоко си пое дъх.

— Тед Наш беше добър човек.

— Всъщност беше задник.

— Жена ти не смяташе така, когато прекараха един месец заедно в хотел „Бейвю“.

Разбрах, че ми мята въдицата, за да му посегна и да ме уволнят, а и да ме обвинят в хулиганство. Склонен съм да налапвам такива въдици, което е забавно, но не и разумно.

Поставих ръка на рамото му, което го сепна, и наврях лице в неговото.

— Разкарай ми се от очите.

Той се освободи, обърна се и си тръгна.

Изглежда, никой не забеляза това дребно спречкване. Отново се смесих с тълпата.

С Кейт останахме още петнайсет минути, после още толкова. Към седем и половина вече бях мотан, затова дадох знак на Кейт и се запътих към изхода.

На улицата хванахме такси.

— Джак ми каза, че когато се върнем, щял да възстанови специалната група — осведомих я. — Спомена ли ти такова нещо?

— Не. Сигурно е искал да ти го каже лично. Чудесна новина.

— Вярваш ли му?

— Защо да не му вярвам? Не бъди толкова циничен.

— Аз съм нюйоркчанин.

— От другата седмица си от Йемен.

— Не е смешно.

— За какво си приказвахте с Лайъм Грифит?

— За същото като предишния път.

— Много мило от негова страна да дойде да ни изпрати.

— Не би го пропуснал за нищо на света.

Реших да не й споменавам за тях с Тед Наш в хотел „Бейвю“, защото нямаше значение — това беше минало и Тед бе мъртъв, помежду им не се беше случило нищо, не исках да правя скандал, преди да се разделим, а Лайъм Грифит беше агент провокатор и сигурно лъжеше, за да ме ядоса. Обаче се зачудих откъде двамата с Джак Кьоних знаят, че съм малко чувствителен на тая тема.

Продължихме до вкъщи в мълчание, тъй като не искахме да говорим повече за днешния ден.

Прекарахме съботата в привеждане на личните си дела в ред, което се оказа по-сложно, отколкото си бях мислил, обаче Кейт знаеше какво трябва да се свърши.

В неделя се обаждахме на разни хора по телефона, писахме имейли, главно на роднини и приятели, съобщавахме им за командировките си в чужбина и обещавахме да им пратим адресите си, когато пристигнем.

В понеделник Кейт промени съобщението в телефонния секретар и каза, че временно сме извън страната.

По съображения за сигурност пощата на агентите не може да се препраща до някои чужди държави — Танзания и Йемен бяха сред тях, — затова се погрижихме да ни я пазят и тогава на Кейт й хрумна, че дълго време няма да види каталог за поръчки.

В резултат на модерните технологии съвременният живот едновременно е удобен и сложен. Кейт има огромна вяра в интернет за решаването на повечето си логистични проблеми, финансите си, пазаруването, общуването и деловите въпроси. Аз, от друга страна, използвам интернет главно за да си чета имейла, и имам нужда от около шест обяснения, за да разгадая следписмените безмозъчни съобщения.

Уверени, че сме свършили всичко необходимо, за да се откъснем от живота, какъвто го познавахме, отидохме да напазаруваме за пътуванията си.

По настояване на Кейт отидохме в „Истърн Маунтин Спортс“ на западна Шейсет и първа улица, любима дестинация на хора със странни дестинации.

— Заминавам за гъза на географията и търся нещо, в което, ако ме отвлекат, да изглеждам добре на снимките, разпространени от терористите — осведомих продавача в ИМС.

— Моля?

— Търсим дрехи за пустинни и тропически условия и здрави обувки — каза Кейт на младежа.