Половин война

Настана хаос от стрелкащи се във всички посоки тела, святкащи остриета, клатещи и въртящи се на вървите си приношения. Миг-два по-късно всичките воини на майка Адуин се бяха присъединили към крал Фин от другата страна на Последната врата. Предводителят им беше на колене, запъхтян, с шест стрели щръкнали от ризницата му. Той опита да се изправи като се подпираше на меча си, но червената сила изтичаше обилно от тялото му.

Фрор изникна безшумно измежду дърветата около поляната. В едната си ръка стискаше тежка секира. С другата разкопча внимателно катарамата на обкантения със злато шлем на предводителя. Беше добра изработка и щеше да донесе прилична печалба.

— Ще съжалявате за това — изпъшка мъжът през почервенели от кръв устни. Посивялата му коса беше залепнала по потното му чело.

Фрор кимна бавно, разбиращо:

— Аз вече съжалявам. — Секирата му се стовари върху темето на предводителя и той се строполи на земята с разперени ръце.

— Вече можеш да ме пуснеш да стана — каза отец Ярви и потупа Кол по гърба. Осъзна, че беше покрил пастора с тялото си като майка, закриляща детето си от бурен вятър.

— Не можа да ми разкриеш плана си? — попита го Кол, докато се изправяше на крака.

— Човек не може да издаде онова, което не знае.

— Нямаш ми доверие?

— Доверието е като стъклото — каза Рълф, преметна през рамо големия си костен лък и подаде ръка на Ярви да му помогне да стане. — Красиво на вид, но само глупак би поставил голяма тежест отгоре му.

Калени в битките воини от Гетланд и Ванстерланд оформиха кръг на поляната, в чийто център остана самотната фигура на майка Адуин. На Кол почти му дожаля за нея, но знаеше, че от съжалението му нямаше да има полза и за двама им.

— Изглежда моята подмолност се оказа по-добре замислена от твоята — каза ѝ Ярви. — Два пъти вече господарката ти се опитва да ме затрие от този свят, но ето, че съм още жив.

— Подмолност, с това си известен, паяк такъв. — Майка Адуин изплю лилава от кората на дървото плюнка в краката му. — Не е ли това святата земя на твоя баща Мир?

Ярви сви рамене:

— О, той е всеопрощаващ бог. Но може би ще е добра идея да ти прережем гърлото и да те провесим от клоните на дървото като жертвоприношение, за всеки случай.

— Направи го тогава — изсъска тя.

— Проявата на милост е по-изразителен признак на власт, отколкото убийството. Връщай се при баба Вексен. Благодари ѝ от мое име за информацията, която ми предостави, ще ми е от голяма полза. — Той посочи към воините, които в този момент биваха връзвани за краката, за да бъдат провесени от клоните на святото дървото. — Благодари ѝ и за щедрото жертвоприношение към върховните богове, те безсъмнено ще го оценят.

Отец Ярви се надвеси рязко над нея, оголил свирепо зъби и в този момент маската падна от лицето ѝ и под нея Кол видя страх.

— Но също така кажи на първия пастор, че пикая на предложението ѝ! Дадох клетва да отмъстя на убийците на баща ми. Слънчева и лунна клетва. Кажи на баба Вексен, че докато и двамата с нея сме живи, между нас няма да има мир.

Достатъчно свиреп

— Ще те убия, недостригана кучко! — озъби се Рейт и се нахвърли върху нея. Ракки сграбчи лявата му ръка, Сориорн дясната и двамата с общи сили успяха да го удържат. Имаха огромен опит в това, в края на краищата.

Трън Бату не помръдна от място, само едното ѝ слепоочие заигра, когато стисна зъби.

— Хайде просто да се успокоим — каза мъжът ѝ, Бранд, и разпери широко длани на протегнатите си напред ръце, като пастир, опитващ да успокои подплашено стадо овце. — Сега сме съюзници, нали така? — Беше едър и як като бик, но от него не лъхаше заплаха. — Нека просто… нека застанем в светлината.

Рейт показа на всички какво мисли за идеята му като се усука в ръцете на брат си и успя да се извърти достатъчно, че да плесне една плюнка на лицето на Бранд. За беда пропусна целта, но иначе се изрази добре.

Трън изви презрително устни:

— Мисля, че някой трябва да тегли ножа на това побесняло псе.

Всеки имаше слабо място и думите ѝ жегнаха Рейт право в целта.

Той спря да се дърпа, килна небрежно глава на една страна и пусна една широка, вълча усмивка. Погледът му плъзна бавно към Бранд.

— А може пък аз да тегля ножа на страхливата ти женичка?

Открай време го биваше в започването на боеве, не беше и никак зле в приключването им, но нищо на този свят не можеше да го подготви за това с каква бързина се нахвърли към него Трън.

— Мъртъв си, белокосо копеле!

Рейт се дръпна рязко назад, с такава сила, че почти събори брат си, Сориорн и себе си в неловко кълбо от ръце и крака на доковете. Трима гетландци бяха необходими, за да удържат нея — навъсеният оръжейник, Хъннан, плешивият кормчия, Рълф и Бранд, преметнал една дебела, покрита с дълъг белег ръка през шията ѝ.

— Спокойно! — изкрещя Бранд като не спираше да се бори с мятащата се в ръцете му Трън. — Богове, спокойно!