Последна саможертва

- Е, това не го чувам често - призна Ейдриън.

Честно казано, беше истинско чудо, че все още някой можеше изобщо да спи, имайки предвид колко често ни измъкваха от съня. Все пак Ейдриън се облече бързо и въпреки лекомислените му коментари бях убедена, че се интересува от всичко, свързано с изчистването на името ми. Но не бях сигурна дали ще разкаже на някого за бъркотията, в която сама се бях насадила, след като се бях изпуснала и му бях разкрила част от истинските си занимания.

Приятелите ми забързаха към сградата, която бяха посетили преди - онази, в която Амброуз живееше и работеше. Кралският двор се беше събудил и навън бе доста оживено. Несъмнено повечето изгаряха от нетърпение да узнаят как е преминал вторият изпит за бъдещия монарх. В интерес на истината неколцина зърнаха Лиса и нададоха приветствени възгласи.

- Тази нощ издържах още един изпит - сподели тя с Ейдри-ън, след като един от насъбралите се навън я поздрави. - Беше неочакван за мен.

Ейдриън се поколеба и аз зачаках да и признае, че вече го беше научил от мен. Чаках също да и съобщи шокиращите новини за настоящите ми спътници и за новото ми местонахождение.

- И как мина? - попита той вместо това.

- Взех го - лаконично го уведоми тя. - Само това има значение.

Не можа да му разкаже за множеството, което я бе поздравило, за десетките приветстващи, които я подкрепиха не само формално, а защото действително вярваха в нея. Сред тях бяха Таша, Мия и още няколко изненадващо появили се нейни приятели от Академията. Всички и се усмихваха окуражително. Дори и Даниела, която бе там, за да изчака появата на Руфъс, поздрави неохотно Лиса, макар че не успя да прикрие изненадата си от успеха и. Цялото преживяване беше дотолкова сюрреалистично, че Лиса искаше само час по-скоро да се измъкне оттам.

Еди го бяха извикали, за да помага на други пазители, въпреки протестите му, че е ескорт на Лиса. Затова само Таша и Кристиан придружиха Лиса при връщането и в стаята и. Е, всъщност не бяха само те. Един пазител, чието име беше Етан Мур, се присъедини към тях - същият, заради когото Ейб се бе пошегувал с Таша. Ейб понякога преувеличаваше, но в случая беше съвсем прав. Етан изглеждаше як и корав като всеки пазител, но от войнственото му поведение не оставаше дори следа, когато погледът му се спираше върху Таша. Той я обожаваше. Тя очевидно също го харесваше и дори си позволяваше да флиртува с него - за неудобство на Кристиан. Според мен беше много мило. Някои мъже вероятно не биха се приближили до Таша заради белезите и. Беше приятно да видиш някой, който я оценява според характера и, независимо колко се отвращаваше Кристиан от мисълта, че някой може да е гадже на леля му. Освен това ми харесваше да видя Кристиан толкова измъчен. Малко страдание щеше да му се отрази добре.

Етан и Таша оставиха Лиса веднага щом тя се озова в безопасност в стаята си. След няколко минути Еди се върна, като изръмжа нещо за това, как го забавили с някаква „скапана задача“, след като много добре знаели, че имал да върши доста по-важна работа. Очевидно яко се беше разбеснял, защото накрая го освободили и той бе хукнал към Лиса. Беше се появил при нея точно десет минути преди един пратеник да донесе бележката от Амброуз, което се оказа щастливо подреждане на обстоятелствата. Ако бе закъснял и заварил стаята и празна, Еди щеше да полудее от тревога. Дори можеше да си помисли, че някой стригой я е отвлякъл, защото не е бил на поста си.

Именно тази поредица от събития доведе до това, което се случваше сега: Лиса и тримата и придружители отиваха на тайната среща с Амброуз.

- Подранила си - каза и той, като ги пусна вътре, преди Лиса да почука втори път. Това беше личната стая на Амброуз, а не някой пищно обзаведен салон за прием на клиенти. Напомняше на стаите от спалното помещение, но беше много изискано подредена. По-изискано от всичко, което дотогава бях виждала. Вниманието на Лиса бе съсредоточено изцяло върху Амброуз, затова само бегло, с крайчеца на окото си зърна как Еди огледа набързо стаята. Аз лично бях доволна, че той отново се бе върнал на своя пост, и предположих, че не се доверяваше много на Амброуз - или на който и да било друг извън най-близкото ни обкръжение.

- Какво става? - попита Лиса веднага щом Амброуз затвори вратата зад гърба си. - Защо бе нужна тази спешна среща?

- Защото искам да ти покажа нещо - отговори и той. Върху леглото му бе струпана купчина документи. Той се приближи и взе този, който бе най-отгоре. - Помниш ли, когато ти споменах, че са заключили вещите на Татяна? Е, сега вече всичко е проверено и ги върнаха. - Ейдриън се помръдна притеснено. Отново само аз го забелязах. - Тя имаше сейф, в който пазеше по-важните документи. Очевидно онези, които е трябвало да останат тайни. И...

- И? - подкани го Лиса.