Последна саможертва

Кристиан и помогна да се съвземе и върне към реалността.

- Да. Ясно е, че Татяна е имала врагове. Но мисля, че това вече е очевидно на този етап от играта.

- От кого е това писмо? - попита Ейдриън сърдито. Лицето му бе потъмняло. Изглеждаше вбесен от тази едва прикрита заплаха към леля му.

- Не зная - отвърна Амброуз. - Просто го открих сред останалите документи. Може би дори тя не е знаела от кого е изпратено.

Лиса кимна в знак на съгласие.

- Писмото определено изглежда анонимно... но все пак имам усещането, че е от някого, когото Татяна е познавала добре.

Ейдриън изгледа Амброуз с нескрито подозрение.

- Откъде да знаем дали ти самият не си подхвърлил това писмо?

- Ейдриън - скастри го Лиса. Не се доизказа, но тайно се надяваше да подтикне Ейдриън да провери аурата на Амброуз за всичко, което тя може би нямаше да успее да открие.

- Това е смахнато - обади се Кристиан, като потупа с пръст листа. - Частта, отнасяща се до принуждаването на дампирите да станат по-рано пазители. Какво, според теб, може да означава „действия“, за които Татяна е знаела?

Вече бях наясно с отговора. В бележката си Татяна споменаваше за внушението.

- Не съм сигурна - каза Лиса. Отново препрочете писмото на ум. - Какво ще кажеш за частта с „експериментите“? Мислиш ли, че става дума за тренировките на Грант с мороите?

- Точно това си помислих и аз - потвърди Амброуз. - Но не съм сигурен.

- Може ли да прегледам останалите документи? - попита Ейдриън и посочи към купчината от хартия. Не успях да определя дали подозрението му бе свързано с недоверието към Амброуз, или беше просто резултат от омразата към убиеца на леля му.

Амброуз махна с ръка към документите, но след като моите приятели ги прегледаха, Лиса се съгласи, че от тази бу-мащина нямаше някаква полза. Документите представляваха предимно юридически актове или лична кореспонденция. На Лиса и се стори - както и на мен, - че е възможно Амброуз съзнателно да не им предоставя всичко, което е открил. Ала засега нямаше как да го докажат. Като сподави прозявката си, тя благодари на Амброуз и напусна стаята му заедно с Крис-тиан и Ейдриън.

Надяваше се най-после да може да поспи, но неспокойното и съзнание продължаваше да анализира всичко, свързано с писмото. В случай че не беше подправено.

- Това писмо доказва, че някой е имал много повече причини от Роуз да мрази Татяна - заключи Кристиан, докато слизаха по стъпалата към изхода на сградата. - Леля Таша веднъж сподели, че гневът, дължащ се на основателни причини, може да е по-опасен от гнева, породен от сляпа омраза.

- Твоята леля се оказа голям философ - процеди Ейдриън уморено. - Само че засега разполагаме единствено с косвени улики.

Амброуз бе позволил на Лиса да вземе писмото и тя го беше прибрала в джоба на дънките си.

- Любопитна съм да чуя какво би казала Таша за това.

Също и Ейб. - Въздъхна. - Иска ми се Грант да беше жив. Той беше добър човек и може да е знаел нещо повече за това.

Стигнаха до страничния изход на партера и Еди отвори вратата пред тях. Кристиан погледна към Лиса точно когато пристъпиха навън.

- Колко близки бяха Грант и Серена?

Еди реагира части от секундата преди Лиса да види проблема, но разбира се, Еди вече бе забелязал опасността. Някакъв мъж - при това морой - ги очакваше сред дърветата в двора, разделящ сградата на Амброуз от съседната. Мястото не беше усамотено, но се намираше достатъчно далеч от главните алеи и не бе особено посещавано.

Мъжът се хвърли напред, но като че ли се стресна при вида на Еди, устремен срещу него. Успях да анализирам терена на схватката по начин, който Лиса не би могла. Съдейки по начина и размаха на атаката му, непознатият явно се бе насочил право към Лиса - при това с нож в ръка. Тя се вцепени от страх. Тази реакция можеше да се очаква от някой, който не е трениран как да реагира в такава ситуация. Но когато Крис-тиан я дръпна назад, тя се окопити и бързо отстъпи заедно с Ейдриън.

Нападателят и Еди за миг се вкопчиха един в друг, като всеки се опитваше да повали другия. Чух Лиса да вика за помощ, но вниманието ми бе изцяло погълнато от двамата борещи се. Този мъж беше доста силен за морой и ловките му движения издаваха, че е тренирал ръкопашен бой. Но се съмнявах, че се е обучавал след напускането на училището, както и че има мускулите на трениран дампир.

Уверен в силите си, Еди преодоля съпротивата му и го тръшна на земята. После се протегна и блокира дясната му ръка с ножа в нея. Морой или не, мъжът беше много опитен с оръжието, още повече че аз (навярно и Еди също) забелязах-ме белега на нападателя и извития пръст на лявата му ръка. Вероятно този тип бе положил много усилия, за да подобри рефлексите си при боравенето с ножа. Въпреки че Еди го държеше, той успя да плъзне острието към врата на Еди. Еди обаче беше прекалено бърз и блокира удара с ръка, но острието я поряза.

Отдръпването на Еди осигури на мороя повече пространство да маневрира и той успя да го отхвърли.