Последна саможертва

- Благодаря. Оценявам го. - Внезапно се сетих нещо. Припомних си думите на Джон: Тази бъркотия с Джил е достатъчно лоша дори и без да приютяваме престъпници в дома си. Усмихнах се на Емили с най-убедителната си и успокояваща усмивка. - Ние, хм, имаме още няколко приятели, които ни чакат отвън в колата...

ГЛАВА 24

Като се имаше предвид досегашната им враждебност, останах леко изненадана да видя как Соня и Робърт обединиха силите си, за да създадат илюзията за братята Дашков. С нейна помощ промениха външния им вид, а като добавихме и фалшивите им имена, семейство Мастрано просто предположи, че братята са част от нашия все по-стра-нен антураж. А и появата на още двама души сред гостите изглежда беше най-малкият им проблем.

Загрижена да се представи като добра домакиня, Емили не се ограничи само с приготвянето и поднасянето на храната. Тя се погрижи и да доведе една захранваща от нещо като „агенция за доставка на кръв по домовете“. Мороите, които живееха извън изолираните зони и се смесваха с хората, имаха достъп до тайните захранващи, които живееха наоколо. Обикновено тези захранващи се съпровождаха от охранители морои, които взимаха пари за тези свои услуги. Общоприето бе мороите просто да се появяват в дома на „собствениците“ на захранващите, но в нашия случай Емили уреди захранващата да бъде доведена в нейната къща.

Тя направи всичко това от любезност, както би сторила за всички гостуващи в дома и морои - дори и за такива, дошли с новини, от които се бе страхувала през по-голямата част от живота си. Тя дори не подозираше колко отчаяно се нуждаеха от свежа кръв мороите, които доведохме с нас. Лично аз нямах нищо против братята да страдат още известно време, тъй като липсата на кръв щеше да ги омаломощи, но Соня определено се нуждаеше от кръв, за да продължи възстановяването и.

Така че след пристигането на захранващата и нейния охранител Соня беше първа по ред за кръвта. Дмитрий и аз трябваше да останем на горния етаж. С помощта на илюзията на духа Соня и Робърт успяха да прикрият от захранващата само истинската самоличност на Робърт и Виктор. Да променят мен и Дмитрий, щеше да им е нужна много повече сила, а имайки предвид, че тъкмо ние бяхме най-издирваните, беше жизненоважно да не се поемат никакви рискове.

Това, че се налагаше да оставим братята без надзор, притесняваше Дмитрий и мен, но те изглеждаха прекалено зажаднели за кръв, за да предприемат нещо. А и без това двамата с Дмитрий искахме да се изкъпем, защото тази сутрин не ни бе останало време да си вземем душ. Хвърлихме ези-тура и на мен ми се падна да съм първа. Но чак след като приключих с душа и започнах да ровя из багажа си, установих, че съм останала без комплекта си от чисти дрехи за смяна при „извънредни случаи“, така че трябваше да се задоволя с роклята, която Сидни бе напъхала в раницата ми. Присвих устни в недоволна гримаса, но си казах, че няма кой знае колко да ми навреди, ако една вечер облека рокля. Нямахме какво друго да правим, освен да чакаме до утрешното ни заминаване. Може би, преди да тръгнем, Емили ще ми позволи да изпера някои от дрехите си. След като придадох приличен вид на косата си с помощта на сешоара, отново се почувствах част от цивилизацията.

Със Сидни си поделихме едната стая за гости, а братята заеха другата. Соня трябваше да остане в стаята на Джил, дока-то на Дмитрий предложиха дивана. Не се съмнявах нито за секунда, че след като всички в къщата заспят, той ще продължи да дебне в коридорите, а аз ще се редувам с него на смени. В момента той още не беше излязъл от душа, затова се измъкнах в коридора и надникнах надолу през парапета, за да проверя какво става на долния етаж. Всички останали - членовете на семейство Мастрано, Соня и братята - се бяха събрали край захранващата и нейния охранител. Не забелязах нищо нередно. Успокоена, се върнах в стаята си и използвах принудителната пауза, за да проверя какво става с Лиса.

След стихването на първоначалната и възбуда от успешно взетия изпит, усетих, че е спокойна, и предположих, че най-после е заспала. Но не. Не си беше легнала. Заедно с Еди и Кристиан беше отишла да посети Ейдриън. Осъзнах, че именно тя го бе събудила от съня, който двамата споделяхме, до-като пътувах в колата. Прегледах набързо спомените на Лиса от последните събития и разбрах какво се бе случило, откакто Ейдриън се бе разделил с мен и се бе запътил с клатушкане да отвори вратата.

- Какво става? - попита той, като огледа гостите си. - Току-що сънувах много приятен сън.

- Нуждая се от теб - каза Лиса.

- Често чувам това от жените - отбеляза Ейдриън. Кристи-ан изсумтя недоволно, но по устните на Еди пробягна мимолетна усмивка, въпреки стегнатата му поза на пазител.

- Говоря сериозно - скастри го Лиса. - Току-що получих съобщение от Амброуз. Имал да ни каже нещо важно и... не зная. Още не съм сигурна каква е била ролята му във всички тези събития. Искам още един чифт очи да го наблюдават. Искам и мнението ти.