Последна саможертва

И тя се държеше точно така. И то не само заради настояването на Кристиан. Сега, след като бе преминала успешно през трите изпита, тежестта на древния ритуал за избор на монарх, който и предстоеше, ставаше все по-голяма. Лиса пристъпи към входа на залата с високо вдигната глава. Не виждах цялата и фигура, но усещах излъчването и: грациозност и величественост. Тълпите я обичаха, а на мен ми се стори, че най-многочислената група пред входа вдигна невероятен шум именно защото не беше съставена от личности с аристократичен произход. Болшинството от насъбралите се навън морои бяха от простосмъртните, от онези, които наистина я обичаха. Отекнаха оглушителни френетични викове: „Наследницата на Александра! Възкреси славата на драко-на!“ За някои се оказа достатъчно просто да крещят името и, добавяйки след него прозвищата на героиня от руския народен епос, чието име носеше и Лиса: „Василиса Безстрашната!“, „Василиса Прекрасната!“

Знаех, че никой от тях не подозираше какъв страх я душеше отвътре. Владееше се отлично. Кристиан и майка ми, които отначало пристъпваха плътно от двете и страни, сега отстъпиха две крачки назад, за да може Лиса да се открои пред тях. Никой не можеше да оспори положението и авторитета и. Всяка нейна крачка излъчваше увереност, нито за миг не забравяше славния си дядо, някога извървял същия път. Дари множеството с усмивка, едновременно достойна и искрена. Явно им бе въздействала, защото всички полудяха. А като се спря, за да коментира един плакат с изрисуван на него дракон, самоделният художник едва не припадна от възторг, че особа като нея е забелязала рисунката му и дори я бе похвалила.

- Това е направо безпрецедентно - отбеляза майка ми, след като най-после се озоваха вътре на сигурно място. - Никога не е имало такъв интерес. Въобще не може да се сравнява с предишния избор на кралица.

- Защо този път всичко е толкова грандиозно? - попита Лиса, докато още се мъчеше да си поеме дъх.

- Защото има сензация, съвпадение от убийството на кралицата и бъркотията с твоята кандидатура. Това, както и... ами начинът, по който успя да завладееш сърцата на всички от простолюдието. Както и на дампирите. Знаеш ли, че в една от служебните ни стаи, където се събираме на кафе, върху стената е изобразен знакът на дракона? Подозирам дори, че и някои от кралските особи те одобряват горещо, макар че може би го правят само напук на мразените от тях още по-високо-поставени фамилии от висшата аристокрация. Но според мен ако тези тълпи тук трябваше да решават, а не само Кралският съвет - ако можеше да бъдеш допусната до гласуването, - то мисля, че ти щеше да спечелиш.

Лиса направи лека гримаса, но после добави колебливо:

- Честно? Мисля, че ние трябва да се съобразяваме с гласа на народа при избора на водачите си. Всеки морой трябва да има право на глас, а не само шепа избраници от най-елит-ните фамилии.

- Внимавай с тези приказки, принцесо - подразни я Крис-тиан, като я прегърна през кръста. - Такива подмятания могат да подпалят искрата на още една революция. Всяко нещо с времето си, нали така?

Тълпата вътре в балната зала не беше толкова полудяла като онази отвън, но май малко и оставаше да последва примера и. Пазителите бяха настръхнали, готови да се намесят и при най малкия признак за безредици. Те следяха зорко колко посетители влизат в залата, като не допускаха буйстващи, били те простосмъртни или аристократи. Атмосферата бе донякъде плашеща и Лиса трябваше отново да си напомни, че играе тази роля, за да ми помогне. Заради мен бе готова да изтърпи всичко, дори и тази суетна шумотевица. За щастие този път много бързо осигуриха на Лиса достъп до предната част на залата, където бяха поставени три стола за кандидатите, за да седнат там с лице към публиката. Руфъс и Мари Конта вече бяха заели местата си и разговаряха тихо с представители на своите фамилии. Около тях се бяха насъбрали много пазители. Разбира се, Лиса седна отстрани и остана сама, но кимна към стоящите наблизо пазители, когато Таша се приближи към нея.

Таша се наведе и заговори тихо на ухото на Лиса, докато гледаше с тревога към Руфъс, увлечен в разговор с някакъв свой поддръжник.

- Лоши новини. Е, зависи от това, как ще ги възприемеш. Етан каза, че е видял Даниела там в онази нощ. Двете с Татяна се срещнали насаме. Той не може да си обясни защо тази среща не е вписана в протоколите за аудиенциите на кралицата. Някой друг е подправил записаното там вместо дежурните пазители. Въпреки това той се закле, че е видял Даниела.

Лиса изтръпна. Тайно се надяваше - дори се молеше - да се окаже, че е сгрешила, че майката на Ейдриън не го е извършила. Леко кимна на Таша, за да потвърди, че разбира какво означава това ново разкритие.

- Съжалявам - завърши Таша. - Зная, че я харесваш.

- Мисля, че повече се тревожа за Ейдриън. Не зная как ще го понесе.