Последна саможертва

- Трудно - отсече Таша със суров тон. След като бе преживяла трагедията с родителите на Кристиан, знаеше по-добре от всички останали какво означава да те предаде някой от семейството ти. - Но ще се справи. А Дмитрий и Роуз ще се завърнат веднага след като представим всички улики.

Тези думи изпълниха Лиса с надежда, вдъхнаха и смелост.

- Тя толкова ми липсва - въздъхна приятелката ми. - Искаше ми се вече да е тук.

Таша и се усмихна със симпатия и я потупа по рамото.

- Скоро ще бъде тук. А сега трябва само да преодолееш и това предизвикателство. Можеш да се справиш. Можеш всичко да промениш.

Лиса не беше много сигурна в това, но Таша побърза да се присъедини към своите „приятели активисти“. На нейното място се появи... Даниела.

Тя поговори първо с Руфъс, за да му предложи подкрепа и роднинска обич. Лиса не можеше да се насили дори да погледне към по-възрастната жена и се почувства още по-зле, когато тя заговори и на нея:

- Не съм сигурна как се забърка във всичко това, скъпа, но изглеждаш много добре. - Усмивката на Даниела изглеждаше искрена, но нямаше нито капка съмнение кой кандидат подкрепя. Любезното и изражение се засенчи от някаква загриженост. - Виждала ли си Ейдриън? Очаквах да го видя тук. Сигурна съм, че пазителите са го допуснали вътре.

Отличен въпрос. През последния ден Лиса не го бе виждала.

- Не съм. Може би ще закъснее. Навярно си прави косата или нещо подобно. - Надявам се само да не е изпаднал някъде в пиянска несвяст.

- И аз на това се надявам - въздъхна Даниела.

Тя си тръгна, за да заеме мястото си сред публиката. И този път заседанието бе открито от бащата на Ейдриън. След няколко неуспешни опита за въдворяване на тишина залата най-после утихна.

- През последната седмица - заговори Нейтън по микрофона - няколко достойни кандидата преминаха през изпитите за избор на този, който ще ни управлява. Пред нас са седнали тримата финалисти: Руфъс Тарус, Мари Конта и Василиса Драгомир. - Последното име Нейтън произнесе с лека неприязън, но законът и позволяваше да изнесе своята реч пред насъбралите се. След това несъвършенството на закона щеше да и попречи да участва в гласуването и адът щеше да се отприщи. - Тези трима кандидати доказаха способността си да управляват и сега, като тяхна последна изява, всеки ще произнесе реч относно плановете им за бъдещето на нашия народ.

Пръв взе думата Руфъс, за да изнесе реч, точно такава, как-вато се очакваше от него. Спря се на опасенията на морои-те и обеща извънредни форми за защита - повечето от които включваха активното участие на дампирите - но не се впусна в големи подробности.

- Сигурността трябва да бъде нашият върховен приоритет - обяви той. - И то на всяка цена. Ще бъде ли трудно? Да. Ще се стигне ли до жертви? Да. Но не заслужават ли нашите деца всичките тези усилия? Не сме ли загрижени за тях? - Да намеси в това и децата беше низко, реших аз. Поне не спомена за новородени кученца.

Също така използва и мръсни политически трикове, за да стъпче съперниците си. Много злостни бяха критиките му срещу Мари заради недостатъчната активност на нейната фамилия. Но голямата му цел се оказа Лиса. Изтъкна като недостатък възрастта и, опасността от магията с духа, както и фактът, че дори самото и появяване тук може да се изтълкува като нарушение на закона.

Речта на Мари Конта беше много по-смислена и конкретна. Изложи съвсем подробно разработени планове за различните проблеми, като повечето от доводите и звучаха съвсем разумно. Е, не можех да се съглася с всичко казано от нея, но тя несъмнено беше компетентна и не се унизи да слезе до низкото ниво да сипе злостни подмятания срещу съперниците си. За нещастие тя не беше така харизматична като Руфъс. И истината бе, че между тях двамата имаше голяма разлика. Монотонността в изложението беше характерна не само за речта, но и за цялата и личност.

- Това са причините, заради които аз трябва да бъда кралица. Надявам се казаното от мен да ви е допаднало и да гласувате за мен, когато настъпи времето за избор. Благодаря ви. -Веднага седна на стола си.

Най-после дойде редът на Лиса. Застанала пред микрофона, тя внезапно си припомни съня с чашата, в който се бе провалила пред Кралския съвет. Но не, сега беше в реалността. Нямаше да се провали. Щеше да продължи напред.

- Ние сме народ във война - започна със силен и ясен глас. - Постоянно сме атакувани, при това не само от стри-гои, а също и от някои сред нас. Разединени сме, враждуваме фамилия срещу фамилия. Аристокрация срещу простолюдие. Морои срещу дампири. Разбира се, стригоите ни избиват най-безпощадно. Те поне са обединени от една цел: да убиват.

Ако аз бях в залата, щях да се наведа напред и да я слушам с отворена уста. Всъщност много от присъстващите направиха точно това вместо мен. Лиса говореше с лекота. Шокиращо. И изключително завладяващо.