Последна саможертва

- Ние сме един народ - продължи тя. - Морои и дампи-ри. - Да, това накара мнозина да ахнат. - И докато невинаги е възможно всяка отделна личност да осъществи мечтите си, никой нищо няма да постигне, ако не се сплотим и не намерим среден път - дори и това да означава да се взимат трудни решения.

И тогава, по доста необичаен начин, тя обясни какво трябва да се направи. Наистина не отдели много време да навлезе в детайли по всеки отделен проблем в нашия свят, но засегна много от най-важните. И успя да го направи така, че да не обиди никого. В края на краищата тя беше права, като заяви, че не всеки може да постигне мечтата си. Призна, че дампирите са нашите най-добри воини... и че ще е по-добре да участват по-активно в управлението. Добави още, че на мороите, които нямат кралска кръв, трябва да се дават по-силни позиции -обаче не с цената на загубата на великите кралски родове, които винаги са били водачи на нашия народ. И накрая, като се спря на проблема с тренировките на мороите по самоотбрана, наблегна на тяхното значение - но не като задължително занимание и не като единствениата възможна алтернатива, към която трябва да се придържаме.

Да, тя даде на всекиго по нещо и го направи изискано, елегантно, харизматично. Беше реч, която можеше да убеди хората да я следват навсякъде. Завърши с призива:

- Ние винаги сме смесвали старото и новото. Запазихме магията редом с технологията. По време на нашите сесии използваме древни свитъци, както и това. - Усмихна се и потупа микрофона. - Ето как сме оцелявали. Придържаме се към миналото и прегръщаме настоящето. Взимаме най-доброто от всичко и ставаме по-силни. Така сме оцелявали. Така ще оцелеем.

Заключението и отначало бе посрещнато с мълчание - и тогава изригнаха приветствията. Аз всъщност чух мощния рев на тълпата, насъбрала се отвън на поляната, преди да започнат да викат и вътре в залата. Някои, за които мога да се закълна, че подкрепят други кандидати, бяха просълзени. Не бях забравила, че повечето от личностите, които с помощта на връзката ми с Лиса виждах сега в залата, бяха от кралски произход. Самата Лиса искаше да се разплаче, но вместо това се държеше със сдържано достойнство и смелост. След като най-после седна и тълпата притихна, Нейтън отново пое ролята си.

- Добре казано - рече той. - Това беше много добра реч, след като успя да обнадежди всички нас. Но сега настъпва моментът на гласуването в Кралския съвет, което ще реши кой ще бъде нашият нов водач. Според закона само двама кандидата са възможни за този пост: Руфъс Тарус и Мари Конта. - Двама морои, по един от фамилията Тарус и от фамилията Конта, пристъпиха напред, за да застанат до съответния техен кандидат. - Според избирателните закони - закони, установени от незапомнени времена - всеки кандидат трябва да се представи пред Кралския съвет, съпровождан от някой представител на своя род, за да се демонстрира силата и сплотеността на фамилията. Имате ли такъв представител?

Лиса посрещна погледа му, без да трепне.

- Не, лорд Ивашков.

- Тогава се опасявам, че вашето участие в избора приключи, принцесо Драгомир. - Усмихна се. - Сега можете да седнете.

Да. И тогава адът се отприщи.

Често бях чувала израза: „И тълпата подивя!“ Сега обаче го видях с очите си. През половината време не успявах да следя кой викаше, кой какво подкрепяше. Всички спореха на групи или по двойки. Двама морои с джинси предизвикваха всяка добре облечена персона, щом се изпречваше пред очите им. Явно действаха според неразумното допускане, че всеки с хубави дрехи ще е от кралски произход, а те всичките мразеха Лиса. Толкова възхитителна беше тяхната преданост към нея. Страховита, но спечели възхищението ми. Една група от фамилията Тарус се изпречи лице в лице срещу група от фамилията Конта. Изглеждаха готови да се вкопчат в ожесточен ръкопашен бой, който можеше да прерасне във всеобщо сбиване. За да се стигне до, както се казва: „Ринг свободен!“ Впрочем беше доста странна гледка, защото между тези две фамилии би трябвало да цари пълно съгласие по всички въпроси.

Хаосът не стихваше. Спорът беше за това, дали Лиса има право да участва или не. Някои настояваха да се свика сесия, която още на мига да промени избирателния закон. А някои настояваха за неща, за които никога досега не бях чула. Втурването на пазителите към вратите ми подсказа, че народът напира да нахлуе вътре. Майка ми беше в средата на отбранителната линия и аз се убедих, че тя се оказа права: днес нямаше да има гласуване, не и при тази анархия. Трябваше веднага да закрият заседанието и утре отново да опитат.