Последна саможертва

Не бях облечена подходящо за нощен преход из гората, но след като очите ми свикнаха с тъмнината, успявах да избегна дърветата и другите препятствия. Щеше да е много по-лесно да поема по тясното шосе, извеждащо от града, но тъкмо това би очаквал от мен и Дмитрий.

И така, аз закрачих по-уверено на север, следвайки вътрешния си ритъм. Сега, след като разполагах с времето си и никакви пазители не се опитваха да ме арестуват, реших, че моментът е подходящ да проверя Лиса. Проникнах в съзнанието й и я открих в сградата, където се помещаваше главната квартира на пазителите. Седеше в един коридор със столове, подредени покрай стената. Наблизо седяха и други морои, включително Кристиан и Таша.

— Ще ви разпитват най-усърдно — рече Таша. — Особено теб. — Това беше насочено към Кристиан. — Ти би бил начело в списъка ми от заподозрени, ако нещо внезапно се взриви. — Явно така смятаха всички. От загриженото изражение на лицето й разбрах, че Таша не по-малко от мен е била изненадана от бягството ми. Дори приятелите ми все още да не я бяха посветили в цялата история, тя навярно бе свързала повечето неща — и най-малкото, кой стои зад всичко.

Кристиан я удостои с възможно най-очарователната си усмивка, като хлапе, опитващо се да се измъкне от нежелания разпит.

— Вече навярно са разбрали, че взривът не е бил причинен от магия — рече. — Пазителите сигурно са изследвали всеки сантиметър от онези статуи. — Не каза нищо повече, не и на публично място, но Лиса мислеше също като него. Пазителите вече сигурно знаеха, че експлозията не е следствие от магията с елементите. Дори и приятелите ми да бяха начело на заподозрените, властите щяха да продължат да се чудят — също като мен — как едни тийнейджъри са се снабдили с С4.

Лиса кимна в знак на съгласие и покри ръката на Кристиан със своята.

— Ще се справим.

Мислите й се върнаха към Дмитрий и мен, докато тя се питаше дали всичко е минало по план. Не можеше да се съсредоточи върху намирането на убиеца на Татяна, докато не се увереше, че сме в безопасност. Също както за мен, и за нея бягството от затвора беше труден избор: освобождаването ме излагаше на много по-голяма опасност, отколкото да остана зад решетките. Емоциите й бяха объркани, неспокойни и малко по-диви, отколкото ми се нравеше. Толкова много дух, осъзнах. Тя изразходва твърде много от магията. Докато бяхме в Академията, тя се справяше с последствията с лекарства, а по-късно чрез самоконтрол. Но някак си неусетно ситуациите, в които се озовавахме, ставаха все по-сложни и Лиса си позволяваше да използва все повече и повече от магията. Напоследък бе достигнала до смайващи количества и бяхме започнали да го приемаме като даденост. Много скоро зависимостта на Лиса от духа щеше да й се отрази. И на мен също.

— Принцесо? — Вратата пред Лиса се отвори и един пазител подаде глава. — Ваш ред е.

Пазителят отстъпи настрани и когато Лиса влезе, вътре чу познат глас:

— За мен винаги е удоволствие да си поговоря с теб, Ханс. Много скоро трябва отново да си побъбрим. — Появи се Ейб, както винаги, с наперена походка. Мина покрай пазителя до вратата и удостои Лиса и двамата Озера с усмивка „всичко на този свят е наред“ и без да им каже нито дума, се насочи към изхода.

Лиса понечи да се усмихне, но се сдържа и си надяна сериозна физиономия, докато влизаше съпроводена от двамата Озера. Вратата се затвори зад тях и тя се озова пред трима пазители, седнали зад една маса. Бях виждала единия, но не се познавахме. Мисля, че фамилията му беше Стийл. Останалите двама познавах добре. Единият беше Ханс Крофт, който ръководеше операциите на пазителите в кралския двор. До него — за мое учудване — седеше Албърта, която бе начело на пазителите и отговаряше за новаците в академията „Свети Владимир“.

— Колко мило — изръмжа Ханс. — Цяла свита.

Кристиан бе настоял да присъства, докато разпитват Лиса, а Таша бе настояла да придружи Кристиан. Ако Ейб бе знаел точното време на разпита, навярно и той щеше да се присъедини към групата, без съмнение следван от майка ми… Ханс не бе осъзнал, че се е спасил на косъм от семейно парти.

Лиса, Кристиан и Таша седнаха срещу пазителите.

— Пазител Петрова — поде Лиса, без да обръща внимание на неодобрението на Ханс, — какво правите тук?

Албърта се усмихна леко на Лиса, но запази сдържаното си професионално държание на пазител.

— Бях тук за погребението и пазител Крофт реши да чуе и външно мнение при разпитите.

— Както и това на някой, който познава Хатауей и нейните, ъ-ъ, близки — додаде Ханс. Той беше от тези, които пристъпваха направо към същността. Обикновено поведението му ме притесняваше — това бе обичайната ми реакция към повечето авторитетни личности, — но аз уважавах начина, по който ръководеше операциите. — Тази среща беше определена само за вас, принцесо.

— Ние няма да кажем и дума — заяви Кристиан.

Лиса кимна, а изражението й остана спокойно и учтиво, макар че в гласа й се долавяше треперлива нотка.