Poslednata imperatrica

Най-сетне осъзнал последиците, Рандъл се обърна и се втурна по полирания под, спря с поднасяне да отвори вратата и вятърът го удари в лицето. През главата му минаха над пет начина на убиване, докато тичаше по мраморните стъпала и през плочките на двора тихо като призрак. Ян и принц Кун бяха почти при външната пор­та и Рандъл трябваше да жертва тишината за скорост, за да ги настигне навреме.

Докато ръката на Ян се протягаше към дръжката на вратата, Рандъл се хвърли във въздуха, сграбчи евнуха за главата и рязко я завъртя настрани. Разнесе се звук като от пречупена дебела съчка. Очите на евнуха оста­наха отворени, докато Рандъл безмълвно пускаше хриптящото му тяло.

Усети навреме, че принц Кун се кани да закрещи, и бързо сложи длан върху устата му. Принцът беше преб­леднял и се тресеше целият.

-      Нито звук - прошепна му Рандъл. - В противен случай ще ни издадете.

Със спокойно изражение Цъ Си излезе от двореца, посочи с една ръка кладенеца, а с другата - мястото до себе си. Ясно беше, че иска тялото на Ян да бъде хвърле­но в кладенеца, а принц Кун да застане до нея.

-      Вървете веднага при нея! - прошепна Рандъл. - Бъ­дете силен и всичко ще бъде наред.

Рандъл вдигна отпуснатото тяло на Ян и се затича към тухления кладенец, метна трупа в тъмното и секун­да по-късно чу плясъка. После спринтира през двора, влезе в залата и затвори след себе си. Цъ Си и принц Кун трескаво палеха колкото се може повече свещи. Рандъл се зае да им помага, докато залата не се изпълни със светлина.

След като се върнаха на местата си в средата на по­мещението, Цъ Си прошепна в ухото на принц Кун:

-      Ще извикаш, че един евнух е паднал в кладенеца. Не забравяй, братко - не знаеш кой е, защото изобщо не си говорил с него.

Лицето на принц Кун все още бе бледо, но той събра кураж и се втурна към прозореца, като крещеше „Евнух падна в кладенеца! Евнух падна в кладенеца!“. Той ос­тана там, като сочеше навън, докато в залата най-сетне не се появиха поне дузина прислужници.

-      Внимавайте с вратите! - извика им Цъ Си. - Не искам свещите на императора да изгаснат.

Тежките външни порти най-сетне се отвориха и най-малко двайсет стражи се втурнаха към кладенеца заедно с дворцовите евнуси с надеждата да спасят падналия.

-      Едва не закъсняхте - тихо рече Цъ Си.

-      Работата е свършена - прошепна ѝ в отговор Рандъл.

-      Сега щяхме да подготвяме екзекуцията на Хари, ако се бяхте поколебали още миг. - Цъ Си гледаше как хората на двора спускат въжета в кладенеца. - Ян щеше да съоб­щи за вас на Су Шун и щеше да започне разследване. Ев­нухът се отнесе с подозрение към вас. Но вие го знаете.

Рандъл направо не беше на себе си от случилото се преди малко.

-      Ще изгоря плика - каза Цъ Си. - Ще минат най-малко три дни, преди Су Шун да разбере, че не сме го получили.

-      Стана твърде опасно да продължа да пребивавам на територията на Забранения град - заяви Рандъл.

-      Глупости - спокойно рече Цъ Си. - Мястото ви е тук при мен. - Тя се обърна към него. - Отново се притекохте на помощ на Средното царство в момент на нужда, Ран­дъл Чен. Задължена съм ви за това. - Тя пое дълбоко дъх.

-      Честно мога да кажа, че действията ви днес донякъде ме карат да ви простя за онова, което ми сторихте онази нощ. Иска ми се всичко да беше чисто. Така щях да мога да ви се отблагодаря по по-приятен начин.

Отвън на двора вадеха безжизненото тяло на Ян от кладенеца. Беше се събрала тълпа и принц Кун обясня­ваше как евнухът влязъл и тръгнал направо да пие вода. И както седял, в следващия момент изчезнал.

-      Каква ужасна трагедия - изстена принц Кун. - Ня­кой знае ли защо е дошъл тук?

38.

Британска щабквартира

3 км източно от Пекин, Китай

8 октомври 1860 г.

11:21 ч. местно време

Мисия Ездра -ден 219

Хари Паркс яздеше начело на хората си точно по на­чина, по който бе напуснал лагера на лорд Елгин преди три седмици без един ден. На пръв поглед бе трудно да се каже, че води група бивши пленници. Всички изглеждаха достатъчно здрави от разстояние - бръснати лица, чисти и изгладени униформи, лъснати ботуши, безупречно вчесани коне. При по-внимателно вглеждане обаче можеше да се види, че доста от мъжете имат ужасни белези по ръцете, китките и лицата - кожата там едва се беше въз­становила. Групата, която преди се състоеше от четиресет и един души, се беше стопила на двайсет и шест. Зад колоната трополеше каруца, натоварена с телата на оне­зи, които не бяха издържали жестоките мъчения на Цин.

Ескортиран до външните стени на Пекин от многохи­ляден татарски контингент, Хари се увери, че е освобо­ден, едва когато огромните градски порти се отвориха и той излезе навън на слънчевата светлина. Сред тропот на конски копита заедно с хората си се отдалечи от гра­да, който можеше да стане техен гроб.