Poslednata imperatrica

-      Хората ни бяха пребивани, докато лежаха на пода, а китките и ръцете им се бяха издули толкова много от кръв, че не можеха да отвърнат - продължи Хари. - Ако посмееха да поискат храна или вода, стражите им наливаха мръсотия и изпражнения в устата, докато не престанат да искат. - Хари се обърна кьм лорд Елгин. В очите му играеха адски пламъци. - Никога не съм мра­зил някого повече от мерзавците, които извършиха тези престъпления. - Той посочи към групата си. - Тези мъже видяха самия ад. И всеки от тях е герой заради това, че е оцелял. Повечето от хората ни умряха през първите три дни. Томас Боулби, капитан Брабазон и лейтенант Андерсън са сред тях. И всички би трябвало да сме мъртви, като се има предвид къде бяхме.

-      Храбростта ви е отбелязана - каза все така зачер­веният лорд Елгин. - И е време за отмъщение! Време е да посечем виновниците за тези ужасни престъпле­ния! Време е кралица Виктория да стъпче онези, които се осмеляват да измъчват и убиват британски войници! Особено мъже като вас, яздили под белия флаг на при­мирието.

Гневно мърморене се надигна из лагера - войниците се изпълваха с желание да убиват.

-      Аз и хората ми трябваше да сме мъртви! - надви­ха глъчката Хари, сякаш се намираше на сцената в Уест Енд. - Но сме живи благодарение на състраданието, по­казано от повелителите Цин! Ако не бяха те, днес със сигурност нямаше да сме тук.

Думите му сякаш незабавно потушиха настроението на тълпата; по изражението на лорд Елгин ясно се виж­даше, че главнокомандващият е абсолютно объркан от признанието за милостта на Цин.

-      С хората ми гледахме смъртта в очите - продъл­жи Хари. - Всеки беше изтърпял повече, отколкото би трябвало да изтърпи който и да било човек или животно. Точно тогава, когато бях изправен пред собствената си смърт, внезапно бях осенен от лъч надежда. Сякаш до­коснат от ръката на самия Бог, внезапно се почувствах съживен. Както бе повелила съдбата, вие и съюзниците тъкмо сте спечелили славната битка при моста Осем ли, най-великата победа в историята на Британската импе­рия. Именно в този момент вие спасихте мен и хората ми. Именно в този момент императорът избяга от града и чувствителният и мил принц Кун пое нещата в свои ръце, подпомаган от императрица Цъ Си, която застана плътно до него.

-      Трябва да накараме Цин да платят за стореното с вас - кипеше лорд Елгин и думите му сякаш подбужда­ха Хари да настрои тълпата срещу врага.

-      Всичко, за което дойдохме тук, е почти завърше­но - извика Хари. - Но ние не можем да рискуваме да разрушим Пекин, защото това няма да постигне истин­ските ни цели. Ако унищожим града, наред с това ще унищожим и най-големите си поддръжници, а по всяка вероятност и онези, които са причина за оцеляването ни. - Хари се завъртя в кръг. - Съгласен съм, че трябва да накараме Цин да платят за жестокостите си. Трябва да отмъстим за убитите. Съгласен съм, че се изпречиха на най-великата сила на света! Казвам, че трябва да взе­мем от Китай повече от онова, за което дойдохме. - Той посочи на север. - Тази страна има невъобразими богат­ства. И тези богатства ще бъдат наши.

-      Какво предлагате? - попита лорд Елгин.

-      В целия Китай има само едно място, в което са струпани повече богатства, отколкото в Забранения град, място, което се почита най-вече заради красотата си и едва след това за всичко друго. Китайците го на­ричат Летния дворец, Юан Мин Юан. Това е бърлогата за удоволствия на императора и той прекарва там почти половината от годината. Забраненият град е церемони­алният център, а Летният дворец е домът му. Нищо не олицетворява мощта и изключителността на императо­ра повече от Юан Мин Юан. Самият лорд Макартни се срещнал там с император Циенлун през хиляда седем­стотин деветдесет и трета и казал, че това е най-впечат­ляващото място на света. Истинска приказка от двор­ци, злато и скъпоценности. - Хари отново се завъртя.

-      Именно там ще отмъстим за убитите! Ще ограбим Ки­тай, като унищожим Летния дворец и завинаги сложим край на илюзията, че Цин са господари на вселената.

Хари отиде до лорд Елгин и прошепна в ухото му:

-      Не можем да рискуваме да нападнем Пекин и да се изправим срещу Рандъл Чен. Той предупреди, че една атака срещу Забранения град ще обедини манджури и китайци срещу нас. Ако разрушим Летния дворец, на китайците няма да им пука. Той е бил построен от Цин и единствено за манджури.

Лорд Елгин беше поразен от явната решимост на Хари да плячкоса Летния дворец. Самият той не се беше замислял за подобно нещо, тъй като се страхуваше, че конниците на Ринчен може би още са някъде в горите от другата страна на Пекин.

-      Така няма да нарушим уговорката си с господин Чен - прошепна Хари.

-      Ами ако е някакъв капан?

-      Не е капан - решително рече Хари. - И останалите противникови сили са се затворили зад стените на Пе­кин. Видях го с очите си.