Poslednata imperatrica

-      Моята роля в това е съвсем малка, така че не е нужно да ми благодарите. Хората ви чакат отвън, конете са оседлани и готови. Със съжаление трябва да ви кажа, че телата на мъртвите, общо тринайсет души, са положени в прости ковчези и натоварени на каруца, за да бъдат из­пратени с вас. Уви, тленните останки на двама от хората ви така и не бяха открити. От името на Цин се извиня­вам за безсмислената им гибел. Те умряха преди много дни и телата им са били посипани с негасена вар, за да не се допусне зараза, но гледката е много неприятна. - Рандъл посочи към вратата. - Искрено се надявам вие и лорд Елгин да погледнете отвъд участта им към светло­то бъдеще на отношенията между Цин и Запада. - Той замълча за момент. - Ако ли не, трябва да обмислите внимателно възможностите си и не се съмнявайте, че ще следя събитията твърдо от страната на Цин, за да съм сигурен, че ще изпълните своята част от сделката.

Хари запази пълно самообладание.

-      Имате думата ми, че няма да пробием стените на Пекин. И че династията Цин няма да бъде свалена. Но ще ви кажа следното... - Адамовата му ябълка нервно подскочи, след което той продължи: - Британската им­перия е най-могъщата сила в света. Това се доказа от­ново в лето господне хиляда осемстотин и шейсето на бойното поле при моста Осем ли. Със или без помощта ви, Рандъл Чен, ние щяхме да победим.

Рандъл го изгледа сурово.

-      Ако не бях там да ви помагам, вие и хората ви щя­хте да бъдете изклани. Не позволявайте прекалената са­моувереност да замъглява преценките ви. Това може да ви струва прескъпо.

-      Не се съмнявам, че ще се видим отново в бъдеще - каза Хари.

-      Ако ме видите отново, значи не сте изпълнили ан­гажимента си - направо му каза Рандъл. - И ви преду­преждавам, че ще съм последният, когото ще видите през живота си.

На челото на Хари моментално изби пот и Рандъл разбра, че заплахата е попаднала точно в целта.

Хари кимна и тръгна към вратата, давайки знак на Хенри Лox да го последва.

-      В такъв случай се надявам никога повече да не се видим - каза той достатьчно високо, за да бъде чут.

Рандъл откри, че отново се взира във виещите се струйки благоуханен дим, издигащи се в неподвижния въздух на спалнята. Инстинктивно усещаше, че Хари Паркс шикалкави. Британският дипломат бе казал всич­ки правилни неща и бе поел много ангажименти, но ся­каш беше воден от някакъв по-важен мотив, от някакъв друг план.

Внезапно двойната врата на спалнята се отвори и влезе Цъ Си, облечена в широка синя роба. На лицето ѝ бяха изписани гняв и безсилие. В ръката си държеше червен плик, с който посочи към Рандъл.

-      Няма и три часа, откакто Хари Паркс се върна при съ­юзниците, а армията на лорд Елгин се мобилизира! - раз­дразнено рече тя. - Оставили са около хиляда души да па­зят оръдията и лагера, а останалите са потеглили на север.

Рандъл веднага се зачуди дали не са тръгнали към Дзъхол, но знаеше, че той се намира прекалено навътре в планината, за да могат да се надяват да стигнат дотам преди бързо наближаващата зима.

-      Къде отиват? - попита той. - Не биха посмели да атакуват Пекин.

Цъ Си тропна с крак като капризно дете.

-      Тръгнали са към Летния дворец!

Веднага щом го каза, Рандъл разбра, че Хари си е ми­слел за това през цялото време. Той и лорд Елгин щяха да опитат да ограбят едно от най-големите съкровища на Средното царство - и тъй като то не се намираше зад сте­ните на Пекин, нямаше да са нарушили уговорката с него.

-      Направил си грешна преценка! - с отровен тон каза Цъ Си. - Виждам го по физиономията ти. Освободи пре­дателя Хари Паркс и сега излиза, че на състраданието ти се отговаря с открито неуважение.

- Каква охрана има в Летния дворец? - попита той.

-      Почти никаква - отчаяно отвърна Цъ Си. - Само хиляда евнуси прислужници и двеста воини. Изобщо не са достатъчни да защитят двореца от атака. Мястото може да бъде превзето с лекота от всяка посока. - Тя присви очи към Рандъл. - Не оправда очакванията ми.

Гневът премина като мълния през тялото на Рандъл.

-      Как смееш да ми говориш така! - изръмжа той. - Дойдох тук да защитя Забранения град - и го направих. Лорд Елгин няма да посмее да атакува стените на Пекин и да рискува отмъщението ми. Жалко, че Юан Мин Юан се намира извън стените. Най-важното е, че Забраненият град е в безопасност и че ти и синът ти сте тук. Това само по себе си ще гарантира управлението на Цин и в бъдеще.

-      Юан Мин Юан е най-любимото ми място на земята - по-спокойно рече Цъ Си, чийто гняв явно бе смекчен от избухването на Рандъл. - Трябва да има начин да ус­пеем да го защитим.

Рандъл се опита да измисли план, който би могъл да постигне целта, но знаеше, че времето и липсата на зна­ния за бъдещите събития са срещу него. В историята, ко­ято бе изучавал, лорд Елгин изобщо не се насочваше на север от Пекин да ограби Летния дворец. Накрая попита:

-      Ако имаше възможност да избираш, кое би защити­ла - Забранения град или Летния дворец?

-      И двете.

-      Не може и двете.

Явно разтревожена, Цъ Си разтри лице.