Poslednata imperatrica

Спомни си, че копторите на Китайския град бяха на­ричани „най-отвратителни дори за Китай“. Тук нямаше канализация и отпадните води се събираха в огромни ями покрай улиците; говореше се, че вонята била почти непоносима за непривикналия нос.

Когато най-сетне отново се озова на слънце, Рандъл остана приятно изненадан. Портата Юнтинмен водеше към огромен оживен пазар, който сякаш работеше как­то обикновено, въпреки че будещите ужас орди на чер­вените варвари се намираха в равнините. Навсякъде се чуваха дрезгави викове на търговци, остри писъци на тръби и тракане на дървени кастанети. Масажисти, акупунктуристи, касапи и педикюристи предлагаха услуги­те си на открито насред лабиринта продавачи на плодо­ве, коприна и безброй други сергии, предлагащи храна, оризово вино и хляб. Бръснари бръснеха глави или под­стригваха мъже в традиционната манджурска прическа - бръсната отпред глава и плитка отзад. Имаше акробати и разказвачи на приказки, дори куклено представле­ние. Пилета тичаха сред множеството, камили се носеха по улиците, натоварени с всевъзможни стоки от Изтока.

Рандъл и ескортът му продължиха през оживената тълпа направо на север по дългия 3 километра път към портата Чъенмън и стените на Татарския град. За изум­ление на Рандъл пазарът сякаш продължаваше безкрай. Беше зашеметен от мащабите на всичко. Сякаш цяло­то човечество се бе натъпкало на това малко място и бе принудено да общува. Фактът, че нещата вървяха така плавно, сам по себе си беше истинско чудо.

Странно, но малцина хвърляха втори поглед на Ран­дъл - вместо това вниманието им бе привлечено от гладкия кафяв арабски жребец, който яздеше. Конят бе най-малко четири длани по-висок от яките монголски понита на капитан По и хората му.

В далечината се издигаха стените на Татарския град. Изглеждаха по-високи и по-широки от външните стени на Пекин. Портата Чъенмън се различаваше лес­но, тъй като над нея се издигаше огромна триетажна с гражева сграда с три покрива. От нивото на земята до върха на характерния китайски покрив имаше повече от четиресет метра.

Рандъл реши, че основната част от имперската армия е разположена в Татарския град. При нападение срещу Пекин манджурите щяха да оставят Китайския град да падне и местните да се оправят сами. Цин щяха да съ­средоточат усилията си върху защитата на домовете на богатите и най-вече на Забранения град, който щеше да бъде отбраняван на всяка цена.

Гигантските червени порти със златни нитове се от­вориха и от тях се изсипаха над сто имперски войници в ярки жълти униформи. Те се подредиха в три редици от двете страни с ръце върху мечовете и забити в зе­мята погледи, докато Рандъл и антуражът му прекосиха моста над поредния ров и влязоха в тунела, водещ към Татарския град. Изминаха цели 60 метра, преди да изля­зат отново на слънце. Рандъл имаше чувството, че влиза в свят, от който няма да може да се измъкне. Великото вътре наистина бе град на стени зад стените.

Най-сетне тунелът се отвори към просторен жилищен район с хиляди къщи с червени керемиди, разнообразя­вани тук-там от някое дърво. Въздухът в Татарския град изглеждаше свеж и чист, а улиците бяха застлани с голе­ми гранитни плочи. Тук живееше върхушката на средна­та класа на Китай. Домовете имаха сложна канализационна система, която отвеждаше отпадъците във външни­те ровове на града. Улиците не бяха претъпкани - тъкмо обратното, виждаха се само няколко рикши и минувачи. Вестта за приближаващите червени дяволи сигурно бе накарала мнозина да побягнат на север към летните си резиденции или просто да се барикадират в домовете си.

-      Къде е храмът Каомио? - попита Рандъл.

Капитан По се обърна към него.

-      Наредено ми е да ви отведа в Забранения град - каза той. - Лидерите на Цин ви очакват там.

Улиците ставаха все по-широки, а къщите - все по-пищни. Много от сградите бяха хутонги – многоетажни тераси, свързани с лабиринт от алеи, минаващи във всички посоки. Броят на войниците се увеличи, но въпреки това десетките улици, тръгващи от главната, пустееха. Правеха се подготовки за отбраната на града - на импровизирани платформи се разполагаха оръдия, а в съседните къщи и конюшни се складираха бурета с барут и гюлета.

Не след дълго стигнаха до прочутия площад „Тянанмън“ и Рандъл най-сетне видя прочутите стени на Имперския град. Яркият цвят блестеше и сияеше на слънчевите лъчи, сякаш стените бяха мокри. Под стена­та на „Тянанмън“ зееха пет порти и сърцето на Рандъл се разтуптя при мисълта, че от другата страна ще види стените на Забранения град.

Капитан По спря коня си пред средния вход.

-      Нататък трябва да продължите сам - каза той и спокой­но посочи 18-метровия тунел, водещ към следващия двор.

Рандъл пришпори коня си и мина през масивната порта. Чаткането на копитата отекваше около него в неподвижния въздух. Стените и таванът бяха яркобели, заобленият свод - съвършено гладък и блестящ.