Poslednata imperatrica

42 дни преди началотона мисия Ездра

Беше все още тъмно, когато Уилсън пресече двора и продължи нагоре по виещата се пътечка до върха на хъл­ма зад сграда „Меркурий“. Беше се разбрал да се срещне с Рандъл и Лъ Дан, трийсет и пето поколение шаолински майстор, който тренираше Рандъл още от петгодишна възраст. Рандъл бе описал учителя си като деветдесетгодишен китаец с тяло на трийсетгодишен, с бяла коса и спокойни очи. Освен това каза, че старецът бил носител на безкрайна мъдрост, предадена му от неговия учител и от онзи преди това, и така едва ли не от зората на вре­мето. Говореше се, че един учител от Шаолин има само трима ученици, които се учат при него през целия си жи­вот. При смъртта му само един от тримата получавал тит­лата учител и избирал трима ученици. Уилсън бе приел, че Рандъл е един от тримата, но не можеше да е сигурен. Така или иначе, сутрешната среща щеше да хвърли до­пълнителна светлина върху въпроса защо Рандъл е бил избран като Надзирател на мисия Ездра.

Лъ Дан беше прекарал в „Енгьрпрайз Корпорейшън“ последните две седмици, за да тренира физически и пси­хически Рандъл. Подробностите около мисията трябваше да се пазят в строга тайна, но за шаолинския учител беше повече от ясно, че ученикът му е изправен пред огромно предизвикателство. Всяка крачка на Уилсън нагоре по пътеката беше изпълнена с очакване. Надяваше се денят да бъде вдъхновяващ, но и непрекъснато предупреждава­ше самия себе си да не очаква прекалено много.

Уилсън знаеше, че монасите от Шаолин са много затворени, но в същото време са световноизвестни с невероятните си бойни умения. Манастирът им се на­мираше в провинция Хънан, в подножието на планина­та Шаошъ. Общността била основана от монаха воин Бодхидхарма през 527 г., след като бил изгонен от двора на император У от династията Лян. Според легендата монахът воин не продумал нито дума в продължение на девет години след пристигането си в Хънан, където пос­тулирал бойните си умения и изучавал даоистки тексто­ве в търсене на мъдрост и познание. С такова скромно начало започнало развитието на изкуството кунг фу, оз­начаващо „трудна задача“ на китайски.

Нямаше никакво съмнение, че бойните изкуства на Шаолин са невероятни. Уилсън бе присъствал на демон­страции преди доста години и физическите способно­сти и силата на владеещите шаолинско кунг фу нямаха равни на себе си. Нямаше представа доколко напреднал е Рандъл в това изкуство, но реакциите му при медицин­ските прегледи се оказаха най-бързите, записани няко­га, в сравнение с останалите служители на „Ентърпрайз Корпорейшън“.

Когато приближи върха на хълма, Уилсън различи две фигури в тъмното, висока и ниска, които го очаква­ха на затревеното било. Лъ Дан не обичаше да прекарва много време в сгради с климатични инсталации и ком­промисът му бе да се срещнат по изгрев на най-високата точка в територията на „Ентърпрайз Корпорейшън“ за разговор, тренировка и медитация.

С всяка крачка фигурите ставаха все по-различими и накрая Уилсън можеше ясно да разгледа двойката. Рандъл и Лъ Дан бяха облечени в бели памучни анцузи и обути в китайски бойни сандали. Първото впечатление от Лъ Дан беше от необикновената му външност - по гладката му кожа нямаше нито едно петънце, чертите му бяха симетрични и балансирани. Уилсън бе поразен от мисълта, че стои пред учител от Шаолин, чиито учения са наследени по пряка линия от самия Бодхидхарма, жи­вял преди повече от 1500 години. Лъ Дан не се усмих­на, но въпреки това Уилсън се почувства добре дошъл в присъствието му. Около шаолинския учител имаше ня­какъв ореол на спокойствието, който трудно можеше да се определи, но определено се усещаше.

-      Уилсън Даулинг - каза Рандъл. - Бих искал да ти представя учителя Лъ Дан.

Лъ Дан кимна за поздрав, без нито за миг да откъсва поглед от Уилсън.

-      За мен е удоволствие - тихо каза той. Равномерният му глас звучеше успокояващо.

-      За мен също - отвърна Уилсън.

-      Рандъл ми каза, че сте добър човек - каза Лъ Дан, поставяйки ръце зад гърба си, сякаш за да покаже от- критост. - И по лицето ви си личи, че сте видели много през живота си.

Уилсън се усмихна.

-      Не очаквах подобен комплимент от вас, учителю Лъ Дан.

-      Не бъркайте комплимент и факт - отвърна старе­цът. - У вас виждам нещо, което не съм виждал досега. Когато разбера какво е, ще ви кажа. - Той продължи да наблюдава изпитателно Уилсън. - Разбирам, че голяма част от ставащото тук е забулено в тайна. Признавам, че има място за тайни. Не се бойте, нямам желание да научавам какво се опитвате да скриете. - Лъ Дан се ухи­ли. - По реакцията ви виждам, че се тревожите да не би Рандъл да ми е разказал нещо. Уверявам ви, той спази уговорката си с вас. Още преди да дойде тук, ясно каза, че няма да разкрие причината, поради която е дошъл. Така че моля да ме разберете. Щях да бъда много разо­чарован от ученика си, ако наруши това обещание.

-      На Рандъл може да се има доверие - отвърна Уил­сън. - Никога не съм се съмнявал в това.