Poslednata imperatrica

-      Господин Даулинг, умът ви бъбри толкова силно, че чак аз го усещам. Съветвам ви да се съсредоточите върху слънчевата светлина, която скоро ще се появи на хоризонта. Златните лъчи са пътували чак от Слънцето, за да преживеете този интимен момент. Не го пропиля­вайте, като се разсейвате.

Уилсън пое дълбоко дъх и се загледа във все по-свет­лото небе. В същия миг златните лъчи блеснаха във всички посоки през хълмовете и долините на Калифор­ния по-ярко и по-бързо, отколкото Уилсън бе виждал досега. Топлото сияние докосна лицето му и той някак осъзна осемминутното пътуване, необходимо на топ­лите лъчи да достигнат кожата му от звездата джудже, около която обикаляше планетата. Изведнъж съзнание­то му се успокои, празно като неизписан лист хартия.

Лъ Дан се усмихна, но не каза нищо.

След десетина минути стана от постелката си и разкърши врат.

-      Господин Даулинг, добре дошъл сте да започнете физически упражнения с нас, но накрая задачите ще станат прекалено трудни за вас. Постарайте се според възможностите си, а когато решите, ни оставете. Бла­годаря ви, че споделихте тази сутрин с нас. За мен бе удоволствие да се запознаем.

След това Лъ Дън зае дзен позата и се поклони в кръста, без да откъсва поглед от Уилсън. Уилсън също му се покло­ни, после се поклони и на Рандъл, който му върна жеста.

Лъ Дан се обърна към яркото слънце и започна серия бавни тай-чи движения, които Уилсън повтори без осо­бени трудности. Харесваше му да следва копринените движения на шаолинския учител и ученика му, които без усилия започнаха 108-те упражнения от Залата на дървените хора - всяка поза от изкуството на Шаолин.

-      Овладейте цялата си сила - говореше Лъ Дан, дока­то изпълняваше първите няколко пози. Той завъртя бавно тялото си на една страна със свит юмрук. - Когато се завъртате, опитайте се да си представите, че сте бързи и силни като виещ порив на вятъра, способен да измести и самите звезди от местата им. - Дланите му бавно се разтвориха и той разпери ръце. - Че се протягате като облаци, обгръщащи луната. - Без да бърза, приклекна в следващата позиция. - Стойте твърдо, сякаш краката ви са непоклатими като планини. Това се нарича позата на коня и тя е основната в кунг фу.

След трийсет пози, съпроводени с подобни комента­ри и описания, движенията станаха по-сложни и Лъ Дан замълча. Гъвкавостта и силата, която показваха той и Рандъл, бяха невиждани за Уилсън. Той разбра, че вече не може да ги следва, и затова спря и се отдръпна. След като няколко минути наблюдава тренировката им, му стана ясно, че Рандъл е несъмнен майстор на бойните изкуства. Уилсън гледаше как той бавно се изправя на ръце, после прехвърля цялата си тежест на темето си и за момент отлепя длани от земята - също като Лъ Дан. Двамата буквално стояха на главите си.

Стоящият отстрани Уилсън постепенно започна да разбира защо Рандъл е бил избран за Надзирател на тази мисия. Той бе психически стабилен, обучен от шаолински майстор, физически съвършен и нямаше равен на себе си в бойните умения. Като се прибави към това китайският му произход, решението бе очевидно. Единственият въпрос сега бе как ще се справи с мисията и с безочливото искане на Г. М., с което скоро щеше да бъде натоварен.

Уилсън се загледа през рамо към Рандъл и Лъ Дан, докато двамата се изправяха в съвършен унисон с крака, успоредни на раменете, след което заеха поза за лице­ва опора и прехвърлиха цялата си тежест на изпънатите си пръсти. Ясно си личеше, че Рандъл се е упражнявал през целия си живот, за да овладее до такава степен из­куството на Шаолин. Уилсън леко въздъхна, когато си помисли за собственото си детство. Никога не се бе пос­вещавал на нещо особено важно преди мисия Исая. И ако не беше омега програмирането, със сигурност щеше да се провали и в нея.

26.

Пекин, Китай

Забраненият град

Дворецът на съсредоточената красота

25 септември 1860 г.

16:45 ч. местно време

Мисия Ездра -ден 206

-      Не биваше да водиш синеокия тук - тихо каза принц Кун. - Ако Синът на небето разбере за присъствието му в Забранения град, ще го изтълкува като измяна.

-      Могъщият Сиен Фън няма представа кой е той - уверено отвърна Цъ Си. - Синът на небето се е затворил в Дзъхол с целия си двор, без да има представа и без да се интересува от ставащото тук. - Тя отметна гъстата си коса над дясното си рамо. - Затова рискът си заслу­жава. Положението е отчаяно. Синеокият определено е причината червените дяволи да победят Сенге Ринчен при крепостите Дагу и при моста Осем ли, сигурна съм в това. - Цъ Си направи крачка назад и огледа залата с колоните, осветена от леещата се през прозорците слън­чева светлина. - Неслучайно искам да е близо до мен, братко.

-      Ами ако разберат? - нервно прошепна принц Кун.