Poslednata imperatrica

В отговор старецът едва-едва помръдна очи, сякаш подозираше, че Уилсън е несигурен.

-      Рандъл ми каза, че искате да участвате в сутрешна­та ни тренировка - каза Лъ Дан.

-      За мен ще бъде чест, учителю - отвърна Уилсън.

-      Тъй да бъде. - Старецът погледна изсветляващото небе. Някъде от запад пропя птица, докато летеше в го­рата. - Слънцето скоро ще ни дари с още един ден. - Лъ Дан посочи трите оранжеви постелки, поставени в кръг на грижливо подстриганата трева. - Моля, седнете.

Все така съсредоточен и с безизразна физиономия, Рандъл седна с кръстосани крака на меката правоъгълна постелка. Уилсън последва примера му и зае дзен поза - изправен гръб и стиснат десен юмрук, притиснат в от­ворената длан на лявата ръка.

Тримата останаха в тази позиция, докато Лъ Дан вдишваше дълбоко и издишваше, а Рандъл и Уилсън му подражаваха. Уилсън използва момента да разгледа по-внимателно шаолинския учител. Кожата му почти не беше набръчкана, мускулите му бяха развити и стегна­ти. Главата му бе плешива отгоре, а косата отстрани бе съвсем бяла и въздълга. Лешниковите му очи излъчваха ведрина. Старецът не изглеждаше особено опасен, но си личеше, че е много учен.

-      За да постигнем хармония - с тих, дълбок глас каза Лъ Дан, - трябва да следваме петте принципа на живота. Първият се нарича Дао, или Път. Посоката на живота, истинската цел, трябва да бъде набелязана - не може да има объркване относно задачата ви. Вторият се нарича Тиен, или Небе. Целта на действията трябва се определя ясно и успехът да се определя лесно. Третият принцип е Ди, или Земя. Всички неща трябва да са хармонични, в противен случай ще бъдат в конфликт със Земята и нейните сили. Четвъртият е Гиан, или Водачество. Без него не може да се постигне успех. И петият е Фар, или Закон. За да бъдем в хармония, трябва винаги да дейст­ваме с уважение и достойнство.

Лъ Дан пое дълбоко дъх.

-      Повтаряйте след мен. Дао.

Рандъл и Уилсън повториха думата.

-      Тиен.

Отново повториха.

- Ди.

-      Ди - казаха те.

-      Гиан.

-      Гиан - като ехо отвърнаха двамата.

-      Фар.

-      Фар.

-      Това са петте принципа - тихо рече Лъ Дан. - Дао... Тиен... Ди... Гиан... Фар. - Той отново пое дълбоко дъх. - Път... Небе... Земя... Водачество... Закон. - Ново дълбоко вдишване. - За да успее във всяко предизвика­телство, човек трябва да прави преценки. Всеки воин, влизащ в битка, ще направи преценка преди началото на сблъсъка. Онзи, който търпи поражение, е човекът, който не взема предвид всичко. Пълната преценка води до победа. Непълната преценка означава поражение. - Лъ Дан изостави дзен позата и сложи ръце на коленете си. - Погледнете на изток.

Приближаващото хоризонта слънце вече бе оцветило небесния купол в светлосиво.

-      Дао... Тиен... Ди... Гиан... Фар - повтори той. - При всяко ваше планиране трябва да имате предвид петте принципа, ако целта ви е успех. - Лъ Дан отмести спо­койния си поглед от изсветляващото небе към Уилсън.

-      Да, вие сте човек, видял много - отново каза той. - И в резултат знаете много.

-      Не се заблуждавайте по дрехите ми - отвърна Уил­сън. Беше облечен в черната си униформа на Меркуриевия екип. - Не съм особено учен човек.

Лъ Дан отмести поглед.

-      Извинете, господин Даулинг. Грубо е от моя страна да ви зяпам.

-      Защо мислите, че знам толкова много? - попита Уилсън.

-      Личи си в очите ви, господин Даулинг. Човекът, ви­дял невероятни неща, винаги се познава по едно харак­терно спокойствие в погледа му - нещо, което може да се сбърка с отегчение, но аз мога да направя разликата. Обратното е захласнатата почуда, която можете да ви­дите в очите на дете, видяло за първи път нещо. И да, господин Даулинг, усещам и вълненията ви.

От тези думи сърцето на Уилсън се разтуптя по-бързо.

-      Ще медитираме - каза Лъ Дан и се обърна на по­стелката с лице на изток. - Медитацията е в основата на поддържането на чи. Погледнете изсветляващото небе и освободете съзнанието си от всякакви мисли. Потопете се в чудото на раждането на нов ден.

Небето наистина беше прекрасно. Но наред с това просто осъзнаване Уилсън беше изпълнен с въпроси и последиците от всеки техен възможен отговор. Рандъл не се нуждаеше от напътствията му, за да успее. В малкия пръст на Лъ Дан имаше повече напътстваща мъдрост, отколкото притежаваше Уилсън. Желанието на Г. М. да получи еликсира на живота от Забранения град сега до­минираше мислите на Уилсън; подобно искане наруша­ваше всички закони, които би трябвало да защитава един Надзирател. И в същото време Уилсън нямаше друг из­бор, освен да отстъпи и да се съгласи с плановете на Г. М. В противен случай мисия Ездра изобщо нямаше да се състои. Мислите на Уилсън се насочиха към Хелена Каприарти - жената, която бе оставил в миналото. Ако на този свят имаше справедливост, щеше да му бъде поз­волено да се върне при нея. Не му се струваше правилно двамата да споделят толкова много за толкова кратко вре­ме и връзката им завинаги да бъде прекъсната.

Гласът на Лъ Дан наруши тишината: