Poslednata imperatrica

Рандъл излезе на площадката и видя Цъ Си три стъ­пала под него. Рязко пое дъх, за да скрие внезапната емо­ция, която изпита при гледката - яркочервените дрехи на фона на безупречната кожа, блясъка на абаносовата ѝ коса, зелените искри от нефритените пръчки за коса.

Рандъл си позволи няколко безценни секунди, през които беше просто мъж, гледащ прекрасна жена. Сякаш прочела мислите му, Цъ Си остана на мястото си с оза­дачена и в същото време открита усмивка.

-      Наистина сте видение - рече накрая Рандъл.

-      Както и вие - отвърна Цъ Си. Тя махна с ръка и Ло Мин и двамата воини евнуси изчезнаха тичешком зад ъгъла. - Разбрах, че желаете да се разходите из Импера­торските градини?

-      Чувал съм, че били невероятно прелестни.

- Дворецът има много прозорци.

-      Не се съмнявам, императрице. - Рандъл вече стое­ше срещу нея на най-долното стъпало. - Желаете ли аз да водя?

Външната увереност, която демонстрираше, предиз­вика съвсем искрената усмивка на Цъ Си.

- Да, с най-голямо удоволствие.

Тя не се изненада, когато приближиха яркочервената стена с една-единствена голяма червена врата. Рандъл дръпна резето и отвори.

-      След вас - каза той.

Цъ Си не бе свикнала да влиза първа в присъствието на мъже. Обикновено мястото на жената бе зад мъжа, независимо дали става въпрос за императрица или за прислужница.

-      Като че ли се ориентирате в двореца - озадачено отбеляза тя.

-      Зная много неща.

-      Наясно съм, че преди шест месеца сте били между тези стени, Рандъл Чен. Простъпката ви не е тайна за мен.

-      Един от стражите видя лицето ми, императрице. Бях принуден да скоча в рова около Забранения град.

-      Защо бяхте тук?

-      Не мога да ви кажа.

-      Вие наистина сте загадка за мен - призна тя. - Чо­век с огромни познания и значителна власт по време на конфликт. А в момента светът наистина е в конфликт. Забраненият град е застрашен от варварските орди. Синът на небето показа слабост, когато трябваше да се изправи и да се бори. Политиците от императорския военен съвет заплашват да унищожат всичко, за чието създаване са били нужни две хилядолетия. Заради това бъдещето на Цин виси на косъм. А покрай него и моето собствено. - Цъ Си вдигна поглед към красивия мъж до себе си. - Кой ще ме защити от зверствата на варварите?

-      Думите ви рисуват ужасна картина, императрице. Но няма от какво да се боите. С моя помощ стените на Забранения град няма да бъдат пробити. Съпругът ви Сиен Фън ще запази трона си и синът ви Тун Чъ ще го наследи като осми император от династията Цин.

Двамата минаха през втора алена врата и се озоваха в поредния двор. Пред тях се издигаше Залата на умстве­ното развитие, една от най-важните сгради, символи­зираща рамото на Забранения град. Редиците цъфнали жълти магнолии покрай пътеката рязко контрастираха с тъмноаленото на стените.

Цъ Си повдигна вежди към Рандъл.

-      И каква е цената на вашата закрила, господарю? - Тя се наведе да откъсне съвършено цвете от едно от по-долните стъбла. Докато го правеше, лявата ѝ гърда се откри под незакопчания жакет.

Гледката на плътта ѝ и бледото зърно на гърдата моментално раздвижи слабините на Рандъл. Не бе докосвал жена, откакто беше в Хонконг, и осъзна, че е в позиция да поиска от императрицата каквото му хрумне.

Цъ Си наблюдаваше изумително сините му очи.

-      Моля, не ме гледайте така, господарю. Аз съм прос­то смирена слугиня на Небесния принц. Трябва да го защитавам на всяка цена. Само се моля цената ви да не е прекалено висока.

Отчаяното желание да я вземе изпълваше Рандъл толкова сигурно, колкото проливният дъжд напоява зе­мята и изпълва каналите. Тя със сигурност щеше да из­пълни абсолютно всичко, което поиска от нея. Той се огледа - на двора нямаше жива душа. Можеше да я има още тук, стига да пожелае.

-      Имам една молба - каза Рандъл, като сграбчи ръка­ва ѝ и я придърпа към себе си.

Цъ Си залитна към него, сякаш беше някаква парца­лена кукла, изцяло подчинена на волята му.

-      Моля ви, не искайте твърде много от мен - тихо рече тя, като в същото време се притисна в него.

Рандъл се вгледа в съблазнителните ѝ очи.

-      Искам да видя Императорските градини - каза той. - След това ще поговорим за плановете ни да защитим Забранения град от нашествието. - Хвана здраво Цъ Си за ръцете и я изправи.

Шокът, който изпита Цъ Си, когато Рандъл внезапно я бутна назад, я изпълни с ярост. Никога досега не беше отхвърляна от мъж, бил той млад или стар. Тя беше она­зи, която отхвърляше. Явно загадъчният синеок я по­знаваше много по-добре, отколкото е възможно само за последните два дни.

-      Ще ви заведа в Императорските градини - каза тя и грациозно се поклони. - Радвам се, че искате само това от мен. Но ви предупреждавам - не мислете, че можете да ме контролирате, господарю. Аз съм вярна на Небес­ния принц Сиен Фън, моя любим съпруг. И ви моля ви­наги да го имате предвид.

27.

Калифорния, Америка

Централа на „Ентърпрайз Корпорейшън”

19 юли 2084 г.

11:14 ч. местно време

35 дни преди началотона мисия Ездра