Poslednata imperatrica

-      Май ще се наложи да ви разкажа за каретата на из­лизане. - Уилсън пое дълбоко дъх и пристъпи в залата. - Съжалявам за закъснението, но трафикът беше ужасен.

Силуетите на двама мъже се очертаваха зад масивната заседателна маса на фона на стъклената стена, от която се откриваше гледка към огромната калифорний­ска гора. Върху съседната стена гордо се мъдреше ем­блемата на „Ентърпрайз Корпорейшън“, изработена от бляскав алуминий.

Изражението на Джаспър бе строго и той не си напра­ви труда да стане от стола си. Андре се изправи, макар да си личеше, че не е сигурен дали следва да го прави.

Докато крачеше напред, Уилсън гледаше Джаспър, който беше облечен в сив костюм с алена вратовръзка и носна кърпа в същия цвят. Джаспър изведнъж се смути, когато Уилсън протегна ръка и заобиколи масата, за да се ръкува с него. Президентът на „Ентърпрайз Корпо­рейшън”' се опита да се обърне в стола си, но Уилсън успя да го награби, преди да се е измъкнал.

Кожата на Джаспър бе студена, ръката му кокалеста и Уилсън усети как го побиха тръпки. Не стана ясно кой пръв отдръпна ръка, но Уилсън се зарадва, че противни­ят контакт е прекъснат.

-      Веднага минете от другата страна на масата! - из­рева Джаспър.

Андре изглеждаше не по-малко възмутен.

-      Минерва не ви ли предупреди да няма никакви ръ­костискания? - раздразнено попита той.

-      Да, предупреди ме - отвърна Уилсън. - Просто се опитвам да покажа нещо и на двама ви.

-      И какво е това нещо? - гневно попита Джаспър, като трескаво бършеше ръце с антисептична кърпичка, която извади от джоба на сакото си.

-      Че съм тук само заради техническа подробност в дого­вора. Би било много по-лесно да ми платите и да ме освобо­дите. Мога да бъда много неприятен, когато се налага.

-      При първата ни среща, господин Даулинг, поне успявахте да се държите с уважение към хората - каза Джаспър. - Явно дори тази утеха е изчезнала след за­връщането ви.

-      Видях страшно много неща - отвърна Уилсън. - И изобщо не крия факта, че вече не съм същият.

-      Това е очевидно - каза Джаспър, докато пускаше антисептичната кърпичка на пода, сякаш е токсична. - Явно намерението ви е да дойдете тук и да ме разстро­ите. Успяхте.

-      Не искам да ви разстройвам, а просто да ме осво­бодите от договора - каза Уилсън. - Ако го направите, ще ви засвидетелствам по-голямо уважение, отколкото можете да си представите.

Джаспър направи знак на Андре да седне до него.

-      Изказахте позицията си, господин Даулинг, и тя е отбелязана. А сега аз ще изкажа своята. - Джаспър по­сочи стола срещу себе си. - Седнете, моля.

Уилсън предпазливо дръпна директорския стол и седна. Щом Джаспър бе готов да понесе подобно безо­чие, явно го притискаха по-важни въпроси.

-      Наясно сте, че не подкрепям бъдещи мисии с пъту­ване във времето - каза Джаспър. - Ако питате мен, те са заплаха за тази компания. Смятам, че човек не бива да пътува във времето, за да осигури собственото си съ­ществуване. Ние съществуваме сега и това само по себе си би трябвало да е достатъчно. Какво е мнението ви за становището ми по въпроса?

Уилсън сви рамене.

-      Има далеч по-достойни от мен, които биха могли да обсъждат темата с вас - каза той. - Дори Андре ще се справи по-добре.

Джаспър присви очи.

-      Искам да чуя вашето мнение, господин Даулинг.

Уилсън не отговори веднага.

-      Знам само едно - рече той. - Миналото е свързано с бъдещето по абсолютно същия начин, по който бъде­щето е свързано с миналото. Видях го със собствените си очи. Да приемем нещо друго, със сигурност означава да заблуждаваме сами себе си. Следователно, ако избе­рете да не бъдете част от тази мисия, нищо против, но за щастие, дядо ви е твърдо решен да я подкрепи.

Джаспър пое дълбоко дъх.

-      Г. М. смята, че така е правилно.

-      Както вече казах - отвърна Уилсън, - тази мисия не може да се игнорира, колкото и да ми се иска да се махна от това място.

-      Играете опасна игра - каза Джаспър.

- И за каква игра става дума? - поинтересува се Уилсън.

-      Зная, че сте се споразумели с Г. М. И с това излага­те на риск всичко, което твърдите, че подкрепяте.

-      Двамата с Г. М. нямаме абсолютно никакви фор­мални договорки.

Джаспър се наведе напред над масата и посочи наля­во, сякаш знаеше къде точно се намира дядо му.

-      Г. М. е поискал помощта ви. А подобен съюз излага всичко на риск.

-      Какво ще кажете да го попитаме още сега? - от­върна Уилсън, сочейки в същата посока. - Той пръв ще потвърди, че нямам какво да крия.

Джаспър се изкикоти.

-      Г. М. дойде в кабинета ви на двайсет и осми юни и поиска съдействието ви. И вие се съгласихте да му помогнете.