Poslednata imperatrica

-      Не знаех как са се отнасяли с тях - спокойно от­върна тя. - Но все пак намираме се във война и чужда армия е стигнала на петнайсет километра от столицата на великата ни държава. Подобна несправедливост би могла да се очаква. - Цъ Си замълча за момент и про­дължи: - Ако не бяхте вие, червените дяволи щяха да бъдат победени от Сенге Ринчен и татарската армия и съдбата на затворниците нямаше да е от значение.

Рандъл погледна нагоре към смрачаващото се небе.

-      Една победа на Сенге Ринчен над съюзниците само щеше да създаде още повече проблеми за вас и за вели­кото Средно царство.

-      Как е възможно да има по-голяма заплаха от тази, пред която сме изправени сега?

-      Попечителството над Средното царство трябва да остане в ръцете на Цин - отвърна Рандъл. - Синът ви трябва да наследи Сиен Фън. Ако Сенге Ринчен беше спечелил битката при моста Осем ли, той със сигурност щеше да се опита да запълни празнината, зейнала от слабостта на съпруга ви, и да заграби трона на Средното царство за себе си. И вас заедно с него.

Цъ Си спря пред Двореца на съсредоточената красо­та и се загледа в профила на Рандъл.

-      Откъде знаете това? - попита тя.

-      Притежавам много таланти, императрице.

-      Можете ли да виждате бъдещето?

-      Не мога да виждам бъдещето, но притежавам зна­ния за много от аспектите му. И зная следното - плен­ниците трябва да бъдат излекувани колкото се може по-бързо. Трябва да им се осигурят всички удобства, така че омразата им да се е притъпила, когато дойде време да бъдат върнати на лорд Елгин.

-      Вече се погрижих за това - отвърна Цъ Си. - Но междувременно как можем да умилостивим червените дяволи и да ги накараме да не атакуват?

-      Принц Кун трябва да организира официална среща с лорд Елгин за обсъждане на условията по примирието. Трябва да внимава и да не го споменава като капитула­ция. Всяка слабост от негова страна ще бъде брутално из­ползвана и резултатът ще бъде плачевен за трона на Цин.

-      Той не е готов за подобна задача.

-      Наясно съм с това - отвърна Рандъл. - Той е просто момче. Затова ние с вас ще седим зад копринена завеса в залата за срещи, ще слушаме преговорите и вие ще насочвате действията и поведението му.

-      Какво знаете за принц Кун?

-      Зная, че има страст към мъже и момчета - каза Ран­дъл. - Зная също, че пазите грижливо този факт в тайна.

-      Знаете много неща - рече Цъ Си, мъчейки се да скрие изненадата си. - И с тези ваши големи познания, колко време имаме според вас, преди лорд Елгин да атакува?

Рандъл въздъхна.

- Докато пленниците са у нас и ако успеем да убедим лорд Елгин, че за хората му се полагат адекватни грижи, съюзниците няма да атакуват. По моя преценка времето на връщането на пленниците всъщност ще бъде опреде­лено от съпруга ви в Дзъхол. Той ще се отчая и изнер­ви, че не сте разрешили навременно конфликта с врага. Рано или късно с напътствията на Су Шун Синът на не­бето ще поиска всички пленници да бъдат освободени. Следователно трябва да ги върнем на Елгин, преди да бъде отправено това искане.

По гърба на Цъ Си пробягаха тръпки. Тя знаеше, че се дължат на невероятното пророчество на синеокия, но се престори, че е от вечерния студ.

Щом видя реакцията ѝ, Рандъл посочи стълбите към издигнатата площадка на великолепния дворец.

-      Трябва да се махнем от студа.

-      Май винаги знаете как е правилно да се постъпи - смирено отвърна Цъ Си. Тя се обърна, бутна огромната алена врата и влезе в просторния дворец. Тръгна с дъл­ги грациозни стъпки по черния мраморен под към ги­гантското открито огнище, драсна клечка, внимателно я поднесе към идеално подредените подпалки и огънят запращя. Цъ Си се обърна към Рандъл с бавно и плавно движение, поднесе дългата клечка към устните си и ду­хна пламъка.

-      Мога ли да помогна с нещо? - попита Рандъл.

-      Тук съм, за да служа на вас - отвърна Цъ Си. - Сед­нете. - Тя го насочи към мекото канапе пред огнището. - Ще ви приготвя зелен чай, а после и вечеря.

Цъ Си усещаше топлината на огъня зад себе си, до­като бавно разкопчаваше копчетата на жакета си. По­гледът на Рандъл не се откъсваше от нея и той не по­мръдна, докато тя се разкопчаваше и бавно разтваряше алената дреха. Отдолу Цъ Си носеше елече без ръкави с цвят на слонова кост, което задържа затворено на гърди­те, докато жакетът ѝ падаше на пода.

Рандъл гледаше силуета на императрицата на фона на лумналите пламъци. Неравномерната светлина под­чертаваше извивките на тялото ѝ и превръщаше и без това красивото ѝ лице в лик, на който би могла да за­види и самата Венера. Това беше моментът, за който Рандъл се бе подготвял безброй пъти - опитът за пре­лъстяване от една от най-големите любовници на всич­ки времена.

-      Как да ви се отплатя за напътствията ви? - каза Цъ Си, отпускайки ръце. Коприната на елечето без копчета леко се разтвори, разкривайки деколтето и стегнатия ѝ плосък корем.

Рандъл пое дълбоко дъх, като се мъчеше да не обръ­ща внимание на напрежението в слабините си.