Poslednata imperatrica

-      Каза, че би направила всичко, за да покажеш благо­дарността си - грубо рече Рандъл. Чу се да изрича думи­те, но не беше сигурен откъде точно идват те. - Време е да я демонстрираш.

-      Не и докато не получа онова, което аз искам - отвърна Цъ Си. - Достатъчно си силен да ме вземеш против волята ми, ако толкова искаш, но няма да ти се отдам напълно, докато не ми разкриеш истинските си намерения.

С всяка стъпка напред Рандъл усещаше как жегата от гигантското огнище сгорещява кожата му.

-      Не бягай от мен - прошепна той.

Цъ Си стоеше гола и уязвима пред него, с полуотво­рена уста.

-      Можеш да вземеш това тяло - прошепна тя с влаж­ни устни. - Но това ще бъде жалко завоевание.

29.

Калифорния, Америка

„Ентърпрайз Корпорейшън“

Сграда „Меркурий“, етаж 2

20 юли 2084 г.

19:50 ч. местно време

32 дни преди началотона мисия Ездра

Професор Оутър прекрачи прага и кабинетът на Уилсън моментално се изпълни с характерния аромат на мъжки одеколон.

-      Какво ползваш? - попита Уилсън.

Професорът подуши подмишницата си.

-      Мирише добре, а? „Жан-Пол Готие“.

Уилсън се загледа в изражението му.

-      Каза ми, че ползването на афтършейв било като да се опикаваш целия. И че само тъпите животни го правели.

-      Беше подарък - ухили се професорът.

-      От кого?

-      Просто от едно момиче - отвърна той.

- Сериозно?-изненада се Уилсън и за момент успя да забрави тревогите си около предсрочното прехвърляне на Рандъл. - Това звучи интересно. Разкажи ми повече.

Професорът избута цифровите бележници настрани и седна на края на бюрото. Уилсън четеше за митичното Дърво на живота - всичко, което бе успял да намери по темата.

-      Зашеметяваща е, Уилсън. Каква гледка само! Брю­нетка, от чиято красота умът ти изтръпва. Ти всъщност я познаваш, ако не се лъжа. Казва се Минерва и работи в централата.

-      Минерва от директорския етаж ли? - слиса се Уил­сън и присви очи.

-      Същата. Каза ми, че сте се срещали. Не си виждал по-красива жена от нея, нали? Запознахме се в служеб­ното кафене вчера следобед. Моментално ме хареса. - Професорът потърка ръце. - Кой може да я вини?

-      Минерва от директорския етаж? - повтори Уилсън. Подозренията му растяха и това пролича на лицето му.

Професорът му се закани с пръст.

-      Знам какво си мислиш. Не е шпионин на Джаспър и търтеите му. Наистина ме харесва. Знам го.

-      И откъде точно го знаеш?

- Тя ми каза. И днес ми прати одеколона. - Професо­рът се подуши отново. - Нали не съм си сложил прека­лено много?

Уилсън се наведе напред.

-      Професоре, мисията се намира в много деликатен етап. Досега не ми се беше отворила възможност да го­воря с теб за всичко. Но последното, което ни трябва точно сега, е външни лица да объркват нещата. Да обър­кват теб.

-      Не съм объркан. Между мен и Минерва има връзка. Тя харесва мъже с акъл, а не с бицепси. Заприказвах­ме се за феромоните в парфюмите. Завладяваща тема, за която знам почти всичко, естествено. Тя миришеше много добре, нали разбираш. И изглеждаше много до­бре, ако мога да добавя. И преди да се усетя, я бях ома­гьосал и прекарахме целия следобед заедно.

Уилсън се хвана за главата, пое дълбоко дъх и пог­ледна отново професора.

-      Не ти ли се струва, че съвпадението е доста странно?

-      Че как иначе! Разбира се, че е странно! Но на кого му пука? Високата красавица ще излезе с мен довечера. А едно нещо знам със сигурност - нямам никакъв шанс да спя с една жена, освен ако не излезе с мен. Смятам да я замъкна в леглото си с невероятния си интелект и отличного си чувство за хумор. Имам мозък с размерите на планета, нали знаеш. И освен това съм чужденец... Акцентът. - Той кимна. - Тя просто няма шанс.

-      Професоре, мисия Ездра е компрометирана и от Г. М., и от Джаспър. Нямах възможност да ти разкажа за срещите си с тях, но нещата са, ами... комплицирани.

Дребният мъж вдигна ръце.

-      Ох, тези типове все създават проблеми! Да имаш някаква друга новина?

-      Прав си - каза Уилсън, давайки си сметка, че сега не е време да обсъждат темата. - Сигурен съм, че всичко ще се нагласи. Е... значи мислиш, че акцентът и чувството ти за хумор са достатъчни, за да накарат Минерва да хлътне, а?

-      Ако разговорът забуксува, винаги можем да поиг­раем на онази игра — казваш ми датата и аз ти казвам кой ден от седмицата е.

Уилсън се усмихна.

-      Няма по-добър от теб на тази игра... Еха... Минерва от директорския етаж. - Той замълча за момент. - Про­фесоре, можеш ли поне да ми направиш една услуга? Просто имай наум, че тя работи за Джаспър Тредуел и че Джаспър има проблеми с мисия Ездра.

-      Разбира се, разбира се. Но ако тя ми предложи секс, ще съм готов да направя едва ли не всичко, за да си го получа.

-      Много смешно - промърмори Уилсън. - Просто не забравяй, че всяко нарушение на поверителността на мисията може да изложи на риск всичко. За Джаспър това ще е идеален повод да отмени прехвърлянето без никакви обяснения.