Poslednata imperatrica

Професор Оутър вече беше във вихъра си и подска­чаше и се въртеше енергично. Наистина бе доста добър танцьор след многото уроци през годините. И успяваше доста ефективно да върти Минерва, която се чувстваше много щастлива от изявата си на дансинга.

-      Приятелят ти доста добре я забавлява - каза Лара и посочи професора, който тъкмо завъртя отново Минерва, след което я сграбчи здраво за кръста и я залюля в ритъма на музиката. Минерва беше поне трийсетина сантиметра по-висока от него и поне двайсет години по-млада. Тя бе стройна, а той закръглен, така че бяха доста странна двойка, но въпреки това явно си прекарваха страхотно.

Уилсън използва момента да разгледа по-внимател­но трите невероятни момичета. Минерва беше висока и тъмнокоса; носеше сива пола, сиви каубойски ботуши и черен жакет с къси ръкави. Изглеждаше бдителна и съсредоточена, едва ли не пресметлива, но Уилсън се опита да промени преценката си. Лара бе висока и едрогърда, с дълга руса коса; беше си сложила сини сенки на очите (гримът изглеждаше малко по-тежък от нужното, макар че Уилсън не разбираше много от такива неща), тесни сини джинси, каубойски ботуши и червена риза, сякаш взета от някой уестърн. Клодия също бе руса, с дълга до раменете златиста коса; тя беше най-дребната от трите, доста мускулеста и не следваше каубойската тема - беше облечена в оранжева дреха с дълбоко де­колте без ръкави, широки дочени панталони и маратон­ки. Трите наистина бяха прекрасни и колкото повече ги наблюдаваше Уилсън, толкова повече осъзнаваше колко необичайно привлекателни са в действителност.

-      Танцуваш ли? - попита Лара.

-      Само ако ми опрат пистолет в главата - отвърна Уилсън.

-      Аз съм много добра - каза тя. - Искаш ли да изле­зем на дансинга?

-      Не, но пък за сметка на това ми хрумна страхотна идея. - Уилсън излезе от тихата зона, сграбчи професо­ра за ръкава и го издърпа от музиката. - Защо не потан­цуваш с Лара? Страшно харесва движенията ти.

-      Всички харесват движенията ми! - задъхано заяви професорът. - Хайде, Лара, да потанцуваме, бебче!

Минерва слезе от дансинга и застана до Уилсън.

-      Не си по танците, а?

Уилсън поклати глава.

-      С цялото ми уважение, Минерва, професор Оутър не ми изглежда да е твой тип.

-      Точно това ми харесва у теб, Уилсън. Толкова позитивно гледаш на нещата. - Минерва извади гланц за устни, прокара го по долната си устна и после я притисна в горната. Погледът ѝ беше зареян нанякъде. - Предполагам вече знаеш, че ти ме привличаш много повече от него.

Уилсън изобщо не беше очаквал такъв отговор.

-      Имам идея, Минерва. Щом си толкова загадъчна, а аз такъв глупак, ще те помоля за една услуга. Когато си саркастична, вдигай лявата си ръка. Когато си искрена, вдигай дясната, сякаш се кълнеш в Библията. Така ще знам какви ги говориш.

-      О, разбирам - рече тя. - Ти искаш моята помощ да разшифроваш какво казвам, така ли? Добре, да видим... Ти ме привличаш повече, отколкото той. - Тя вдигна ля­вата си ръка. - Сарказъм, Уилсън, нищо повече.

-      Вярвам ти - каза Уилсън и също вдигна лявата си ръка.

-      Е, аз пък не ти вярвам - каза тя, вдигайки дясната си ръка.

-      Поне вече и двамата знаем играта с ръцете - отбе­ляза той.

-      Мисля, че е доста ефективна - отвърна тя.

Професорът непрекъснато поглеждаше от дансинга към Уилсън и се мъчеше да разбере как вървят нещата. В отговор Уилсън вдигна палци към него.

-      За протокола, Минерва - знам, че Джаспър те е пратил тук - сериозно каза той. - Това е единственото обяснение.

-      И какво те кара да мислиш така? - с безизразна фи­зиономия попита тя.

Уилсън се усмихна.

-      Ако знаех отговора, нямаше да си правя труда да идвам.

Минерва поклати глава.

-      Имаш сериозни проблеми, да знаеш.

Уилсън прокара пръсти през косата си, без да я из­пуска от поглед.

-      Просто искам да знаеш, че те наблюдавам.

-      Точно това очаквам от всеки мъж - отвърна тя.

В този момент професор Оутър напусна със завър­тане дансинга с Лара. Двамата бяха леко изпотени от забавлението.

-      Не можеш да оставиш момичето ми на мира, нали? - ухилено рече професорът.

-      Цялата е твоя - заяви Уилсън.

В отговор Минерва лепна целувка върху устните на дребния мъж.

-      Господи, как се радвам, че се върна. Разговорът беше станал адски отегчителен!

-      Такъв е нашият Уилсън - рече професорът. - Сери­озен е за всичко. Но не винаги беше така, да знаеш. На­времето Уилсън беше доста забавен тип, колкото и да ти е трудно да го повярваш. - Професорът тръгна към бара, хванал под ръка Минерва и Лара. - Мисля, че е време за няколко питиета. Хайде, Рандъл, време е партито да мине в следващата фаза! - Оутър трескаво потърка дла­ни. - После ще се пробвам още веднъж с Черния Барт. Момичета, можете да викате за мен. Наистина съм на път да му видя сметката.