Poslednata imperatrica

-      Обещах на Лъ Дан, че ще отида на тренировките! - рече Рандъл. - Именно затова изпих само няколко пи­тиета снощи. Честно казано, не мисля, че ѝ хареса, че през цялата нощ гледах часовника.

-      И на мен не ми се вярва да ѝ е харесало.

- Знаеш ли, като си помисля сега, всичко беше прека­лено лесно. Имах чувството, че ме води за носа, но все пропъждах мисълта, защото се забавлявах страхотно. Има обаче нещо - динамиката беше по-различна, откол­кото с всяка друга жена, с която съм бил.

-      Затова се нарича водене за носа, Рандъл. Май рабо­ти само при мъжете. Както и да е, да не съдим момиче­тата без доказателства. Не можем да сме сигурни, че са въвлечени в някаква конспирация, щом не разполагаме с факти. И винаги има вероятност да сме малко параноици.

-      Не искам да съм черноглед, но Минерва и профе­сор Оутър изглеждат малко сбъркано. Тоест той е стра­хотен, но едва ли е неин тип. За момент си помислих, че си пада по теб, съдейки по начина, по който те гледаше, но вие двамата през цялата вечер се дърлехте.

-      Мисля, че е най-добре да стоим далеч от момичета­та, докато не се върнеш от пътуването си. Каквито и да са истинските им намерения, няма да е зле да ги заоби­каляме по-отдалеч.

-      Съгласен - отвърна Рандъл. - Знаеш ли, ако си бях помислил дори за секунда, че заигравката ми с Клодия има нещо общо с изгонването на Лъ Дан, здравата щях да се ядосам.

-      Съсредоточи се върху позитивното - рече Уилсън. - Ще се обадя на Джаспър и ще го обсъдим.

-      Благодаря, Уилсън, задължен съм ти.

-      Ще ти звънна, след като разбера какво става. И ис­кам да помислиш върху нещо, Рандъл. В случилото се снощи може да има ценен урок. Манипулирането се за­белязва трудно, когато ти си воденият за носа. Мисля, че трябва да обмислиш много внимателно какво се слу­чи и защо. Като се срещнем, ще обсъдим как това би могло да ти помогне занапред.

Уилсън и Рандъл се бяха разбрали да не споменават пътуването във времето и мисията по телефона. Един­ственото място, където можеха да обсъждат подробно тези въпроси, беше в сграда „Меркурий“.

-      Ще трябва да си помисля - отвърна Рандъл. - Прав си, може да има нещо ценно.

-      Ще ти звънна - отново каза Уилсън и затвори.

Той стана от леглото, отиде до прозореца и се заг­леда в безоблачното утро. От тази височина къщата предлагаше невероятни гледки към горите от секвои и девствените плажове по брега на Северна Калифорния. За момент мислите му бяха насочени към Минерва. Не­зависимо дали му харесваше или не, той си мислеше за нея и се питаше дали е била въвлечена в тази игра на за­блуда, която сякаш засягаше всеки аспект от снощното парти. Не искаше да си го мисли, но се надяваше тя да не е останала цялата нощ с професор Оутър. Знаеше, че мотивът му би трябвало да е защитата на приятеля му, но имаше и далеч по-егоистични причини. В Минерва имаше нещо, което Уилсън намираше за привлекателно. Вярно, беше красива, но нещата не се изчерпваха само с това. Тя излъчваше независима сила, която му напом­няше за Хелена; приличаха си и по остроумие. Уилсън поклати глава, мъчейки се да излезе от посоката, в която бяха тръгнали мислите му.

Влезе в дрешника и извади долнище на анцуг, бяла тениска, чорапи и маратонки. Искаше да е напълно об­лечен, щом ще му се налага да говори с Джаспър. Пог­ледна се в огледалото. Изглеждаше като абсолютна раз­валина - рошава коса, четина, кръвясали очи.

-      Набери Джаспър Тредуел - нареди Уилсън. — Ди­ректорски етаж, без видео.

-      Набирам - отвърна гласът.

Секунди по-късно отговори женски глас.

-      С какво мога да ти помогна, Уилсън?

-      Минерва. Не очаквах ти да вдигнеш телефона - каза Уилсън, като полагаше всички усилия да звучи спокойно.

-      Работата ми е да се грижа за Джаспър - отвърна тя. - Кой според теб би трябвало да вдигне?

-      Бих искал да разговарям незабавно с него - каза Уилсън. - Там ли е?

-      Съжалявам, но има срещи до късния следобед. Мога ли аз да ти помогна с нещо?

-      Задължително трябва да говоря с него. Спешно е. Предай му да ми се обади при първа възможност.

-      Няма да се освободи до три следобед. Това урежда ли те?

-      Трябва да разговарям с него преди дванайсет.

-      Съжалявам, Уилсън. Ще бъде зает до три.

-      Виж, Минерва, просто се погрижи да ми се обади - рязко рече Уилсън.

Последва кратко мълчание.

-      Нещо сгафих ли? - попита тя.

Уилсън закрачи напред-назад по плочките, преди да отговори.

-      В никакъв случай. Просто имам належащ въпрос, който трябва да обсъдя с Джаспър, това е. - Вече беше решил да настани Лъ Дан при себе си; така той и Рандъл можеха да изчакат, докато въпросът се разреши.

-      Уилсън, мога ли да те посъветвам нещо? - попита Минерва.

-      Само ако смяташ, че ще ми е от полза - предпазли­во отвърна той.

-      Ако искаш да обсъдиш нещо важно с Джаспър, по-добре се срещни лично с него. Опитът ми показва, че е много по-вероятно да отхвърли искането ти, каквото и да е то, ако говорите по телефона. Това са наблюденията ми от двете години, откакто работя за него.