Poslednata imperatrica

-      Андре вече знае. Дейвин ще научи скоро. Не съм сигурен кой друг е замесен, но важното е, че разполага­ме с пълната подкрепа на Джаспър.

-      Значи двамата с Джаспър сте се разбрали? Това трябва да е световна новина номер едно.

-      Това показва, че трябва да постъпваме правилно.

Рандъл вече изглеждаше по-спокоен и Уилсън остави мълчанието да увисне във въздуха за около минута, пре­ди да премине към следващата тема.

-      Нали си даваш сметка, че когато ти се наложи да имаш вземане-даване с Цъ Си, тя може да се опита да те съблазни?

Рандъл се върна в настоящето.

-      Това казват бележките към мисията.

-      Трябва да се поучиш от опита си снощи, Рандъл. Историята показва, че едно от най-големите умения на Цъ Си е било да прелъстява мъжете, когато иска нещо от тях. Знам, че казвам очевидното, но трябва да внима­ваш през цялото време. Особено когато си в компанията на императрицата. От всичко, което съм чел за нея, тя е изключителна жена с изключителни амбиции. Трябва да се подготвиш за онова, което може да ти предложи. И трябва да останеш съсредоточен върху задачата си. Ко­гато я срещнеш, мисията ти ще бъде почти приключила. Трябва да се оглеждаш за светлината в края на тунела и да не се отклоняваш.

Рандъл прехапа устна.

-      Разбирам.

-      Ще се наложи да използваш цялата си подготовка, Рандъл - всичко, което си научил за силата, въздържа­нето и съпротивата. Справянето с императрицата на За­падния дворец ще бъде най-трудната ти задача.

Рандъл пое дълбоко дъх.

-      Не се безпокой, Уилсън. Ще се справя. И наистина научих нещо снощи. Странно, но сякаш всичко, което се случи с Клодия, сякаш не е било случайно.

-      Съвпаденията са хубаво нещо - рече Уилсън. - Най-общо означават, че си на прав път. - Той погледна таблета си. - Хайде да идем да хапнем нещо.

-      Не съм особено гладен - отвърна Рандъл.

Уилсън го издърпа от стола.

-      Трябва да си здрав, това е приоритет номер едно. Здрава храна, здраво тяло.

-      Позволи ми да полюбопитствам, Уилсън. Снощи защо не отведе Лapa със себе си? Личеше си, че го иска.

Образът на Минерва изникна в съзнанието на Уил­сън и той се помъчи да го пропъди.

-      Честно казано, не беше мой тип.

-      Как може да не е твой тип? Та тя е прекрасна и несъмнено беше готова на всичко, за да те направи щастлив.

Уилсън натисна копчето на асансьора.

-      Наречи ме луд, но просто не ми се струваше редно. Тези момичета изпълняват някаква своя мисия, без да зная каква е. Просто не исках да бъда част от нея. - Той побърза да смени темата. - Ако Лъ Дан знаеше какво ти предстои и ако можеше да му кажеш истината за това, което става, какво според теб щеше да те посъветва?

Двамата влязоха в асансьора.

-      Вече си мислих за това - отвърна Рандъл, като се взираше напред. - Щеше да каже нещо от рода на: „Пъ­туването ти се символизира от пътя под краката ти. С всяка крачка той те отблъсква, но не гледай на това като на съпротива срещу целта ти. Пътят просто си върши работата”.

Стомахът на Уилсън изведнъж се сви. Не беше сигу­рен дали заради спускането на асансьора, или от чутото. Но така или иначе, мисия Ездра се намираше в много добри ръце.

32.

Пекин, Китай

Забраненият град

Дворецът на съсредоточената красота

26 септември 1860 г.

07:27 ч. местно време

Мисия Ездра -ден 207

Огромният огън беше почти догорял, само оранже­вите въглени показваха някакви признаци на живот. В резултат огромното помещение бе доста хладно и сту­дът започваше да хапе през дългите часове на нощта.

Веднага щом се събуди, Рандъл беше разтърсен от чувство за вина заради стореното. Рязко се надигна и впери поглед в огромното пусто помещение, след което се обърна към измачканите чаршафи, върху които беше лежало голото тяло на Цъ Си.

Странно, но почти изпадна в паника при мисълта, че е сам, и заради онова, което бе сторил. Изведнъж нещо стегна гърдите му и му стана трудно да диша. Беше нарушил всички правила, за които се бяха разбрали с Уилсън. Случилото се снощи беше като кошмар, пълен провал от страна на Рандъл и за момент той се замоли да се събуди от грешките си и да разбере, че действията му са били просто щуротия на подсъзнанието му. Но в същото време вече знаеше, че извършените грехове ще си останат завинаги с него.