Poslednata imperatrica

-      Ти ме предаде по най-отвратителния начин - из­съска тя. - Докато вземаше тялото ми, твоят съюзник лорд Елгин е довел силите си на три километра от тези стени. Генерал Палу изпрати хиляда души да попречат на французите и британците да разположат оръдията си толкова близо до градските стени, но татарите му били атакувани с далекобойни пушки. Останалите живи били принудени да отстъпят обратно в града.

-      Трябва да се намесиш - настоятелно каза Рандъл. - Ако съюзниците наистина се намират на един оръдеен изстрел от Пекин, ситуацията е по-тежка, отколкото си представях.

-      Ти ми каза, че знаеш как да ги победиш! - процеди през зъби Цъ Си. - Но явно знаеш само как да отслабиш положението ми - и това на империята Цин.

Рандъл зае дзен позата пред Цъ Си.

-      Тук съм, за да ви служа, императрице. Кълна се в предците си. Сгреших снощи, но никога вече няма да го направя.

Той започна да изпълнява 108-те пози от Залата на дървените хора, като с всяко копринено движение повта­ряше думите на учителя си Лъ Дан - „Дао... Тиен... Ди... Гиан... Фар”. Между всяка дума поемаше дълбоко дъх.

Път... Небе... Земя... Водачество... Закон.

-      Това са принципите, по които живея - почти напев­но каза той.

Цъ Си гледаше в захлас майсторското представление на шаолинско кунг фу. Беше прекарала целия си живот заобиколена от майстори на бойните изкуства, но нико­га не бе виждала подобна прецизност. В рамките на Заб­ранения град императорът беше обучил мнозина воини евнуси, полумъже, които имаха само три цели в живота си - да изпълняват заповедите на императора, да убиват в негово име и да пазят наложниците от непокътнати­те мъже. И макар да се посвещаваха изцяло на бойните изкуства, Цъ Си никога не бе виждала подобна сила и красота, на каквито бе свидетел сега.

През следващите петнайсет минути Рандъл мина през всички движения, след което спря, поклони се на импе­ратрицата на Западния дворец и отново зае дзен позата.

-      Всичките ми умения са на ваше разположение - каза той. - Тук съм, за да ви помогна да защитите Заб­ранения град и да се погрижа Тун Чъ да седне на Драконовия трон.

Цъ Си се изправи на крака и лъчите на изгряващото слънце осветиха лицето ѝ. Зад нея ярките стени на дво­реца подчертаваха абаносовата ѝ коса. Накрая тя каза:

-      Намираме се в много сериозна ситуация, Рандъл Чен. Какъв ще бъде следващият ни ход?

-      Трябва да заръчате на принц Кун да прати де­легация с бяло знаме при лорд Елгин. Заедно със знамето трябва да има и писмо, написано от собст­вената му ръка. То трябва да уведоми лорд Елгин, че дори един-единствен снаряд да улучи външните стени на Пекин, Хари Паркс и хората му ще умрат от мъчителна смърт, преди да е произведен втори изстрел. И да потвърди, че Синът на небето ще се съгласи на прекратяване на огъня, ако французите и британците незабавно върнат крепостите Дагу и напуснат Китай.

-      Това е нелепо искане - каза Цъ Си. - Те никога няма да се съгласят.

-      Тактиката е добра - отвърна Рандъл. - Подобен ул­тиматум ще обърка лорд Елгин и за момент ще настъпи патова ситуация.

-      Но ултиматумът може и да прекърши търпението му като суха вейка и да го накара да атакува града неза­бавно - рече тя.

Рандъл пристъпи абсолютно безшумно към импера­трицата по полирания мрамор.

-      Един водач трябва да обмисли всичко, преди да вле­зе в сражение. И най-вече да обмисли позицията на вра­га, като реши как би постъпил самият той, ако се озове в същото положение. Когато го направи, ще бъде подгот­вен за реакцията му. С тази демонстрация на абсолютна самоувереност лорд Елгин ще започне да се съмнява в нашите позиции и без моите съвети ще бездейства. Той няма абсолютно никакъв начин да научи каква сила или слабост се таи зад стените. И ще се бои, че съм с вас и ви посочвам неговите слаби места.

Цъ Си кимна едва-едва.

-      Започвам да разбирам плана. Но ако сме толкова силни, защо да предупреждаваме лорд Елгин, че Хари Паркс ще умре, ако той атакува?

-      Това е застраховката ни - отвърна Рандъл. - И най- вече заплахата подкрепя намеците ни, че сме силни. Са­мият лорд Елгин би постъпил точно така, ако беше на нашето място.

-      Щом планът е толкова чудесен, защо не го прило­жихме вчера, преди варварите да стигнат на един хвър­лей от стените на великия град?

-      Лорд Елгин и хората му стигнаха по-далеч, откол­кото съм си представял, че ще успеят - отвърна Рандъл. - Неговите действия предизвикват нашите. Ако беше по-далеч, планът ни би могъл да се изтълкува като сла­бост. Фактът, че сме го оставили да се приближи толко­ва, преди да извадим коза си, е огромно преимущество за нас. Не забравяйте, императрице. Този наш план няма да спечели войната, а само ще ни даде време да излеку­ваме ранените, преди да бъдат върнати на лорд Елгин. Едва тогава могат да започнат преговорите и да се по­стигнат положителни резултати за вас и за Цин.

-      Откъде да знам, че мога да ви се доверя? - попита Цъ Си.