Poslednata imperatrica

-      Синът на небето в момента не е тук, за да ни закри­ля - изясни Цъ Си. - Но като негова съпруга и импера­трица аз ще изпълня дълга си и ще защитя тази страна и хората ѝ на всяка цена.

Междувременно прислужниците успяха да прекосят двора. Те дръпнаха Тун Чъ от принц Кун и трескаво се заеха да оправят дрехите и косата на момчето.

Цъ Си даде воля на яростта си.

-      Сто пъти съм ви казвала, че трябва да бъде научен на дисциплина! А не да тича из двора като обикновено дете! Това момче е следващият Син на небето и аз съм ви натоварила да се грижите за него и да го обучавате. Още една такава простъпка и ще чистите отходните ями до края на дните си.

-      Съжаляваме, императрице - в един глас отвърнаха те.

-      Това да не се повтаря! - заповяда Цъ Си. - Отве­дете сина ми и се погрижете обучението му да продъл­жи както поисках. Калиграфията му е незадоволителна. Четенето също. Не се проваляйте пред мен и пред това момче, което един ден ще бъде бог.

Прислужниците забързано поведоха малкия принц обратно към голямата зала да продължи заниманията си. На лицето на Тун Чъ бе изписана огромна тъга - момчето никога не беше познало родителска обич от майка си. Подобно на всички деца на императрици и наложници в Средното царство, от момента на раж­дането си той беше отделен и предаден на грижите на дойки и бе възпитан и обучен според правилата на двора. Първостепенната задача на императрицата след раждането бе да възстанови тялото си напълно, за да може отново да доставя удоволствия на Сина на небето.

-      Трябва да се отнасяш с повече обич към детето - каза принц Кун.

Цъ Си го изгледа мрачно.

-      Не ме поучавай какво е най-доброто за него. Аз му дадох дъх и баща, който гарантира, че животът му ще бъде пълен с привилегии и власт. Затова момчето ще учи и ще направи рода си горд. Като следващ Син на небето той трябва да се научи да не обича прекалено много никого и нищо, дори и мен. В противен случай ще развие слабост, която може да засегне самата душа на страната.

Принц Кун пое дълбоко дъх.

-      Но той е просто дете.

Цъ Си стоеше с вирната брадичка и строго изра­жение.

-      Никога вече не засягай родителски теми пред мен или това ще се превърне в препятствие помежду ни. - Тя се загледа в далечината. - Имаме важна работа за вършене, братко. Иди и напиши писмото до лорд Елгин, както ти заръчах, в противен случай последствията мо­гат да бъдат непоправими.

Без да е сигурен дали заплахата на Цъ Си се отнася за армията на червените дяволи или за собственото ѝ отмъщение, ако се провали, принц Кун кимна покорно и се завтече да изпълни нареждането ѝ.

34.

Пекин, Китай

Татарският град

Храм Каомио

29 септември 1860 г.

12:24 ч. местно време

Мисия Ездра -ден 210

Рандъл Чен влезе в просторната квартира в храма Каомио, където държаха в плен Хари Паркс. Британ­ският дипломат стоеше до високия прозорец с изглед към двора два етажа по-долу и небрежно пушеше лула. Светлата стая имаше удобно легло в единия ъгъл и го­ляма метална вана в другия. До прозореца стоеше ки­тайско писалище от палисандрово дърво, а в средата на помещението бе поставена изящна маса, отрупана с всевъзможна храна. Западни дрехи висяха окачени в отворения гардероб, а на перваза на прозореца имаше различни марки тютюн.

-      Казах ви, че не искам повече! - рязко каза Хари, без да се обръща да види кой влиза. - А сега ме оставете, преди да съм се ядосал!

Рандъл влезе мълчаливо и постави на писалището наръч листа, перо и мастилница.

-      Явно са ви устроили доста комфортно за пленник, щом дори не си правите труда да разберете кой влиза в килията ви - каза той на английски.

Хари рязко се завъртя, щом чу познатия глас. Бри­танският дипломат се усмихна напрегнато, когато видя Рандъл, облечен в зелените одежди на воин евнух и с къс меч на гърба.

-      Имах чувството, че ще ви видя в най-скоро време. Да ме спасите ли сте дошъл, или да ме премахнете от този свят?

-      Нито за едното, нито за другото - отвърна Рандъл.

Хари изтръска останалия тютюн от лулата си и я по­стави на перваза.

-      Предател или не, радвам се да ви видя, стари при­ятелю.

-      Аз също се радвам.

-      Похитителите ми ме държат тук вече повече от де­сет дни - отбеляза Хари. - И настаняването ми не ви­наги беше така добро като това. Предполагам, че вие имате нещо общо с това?

Въпреки че беше спретнат и чист, Хари изглеждаше изпит и изтощен.

-      Защо мислите така? - попита Рандъл.

Хари придърпа един стол до прозореца и седна умо­рено.

-      Имах време да размишлявам върху много неща от пленяването ми, господин Чен. И трябва да призная, че част от мислите ми бяха насочени към вас и способност­та ви да виждате в бъдещето. Затова си помислих, че това е ваше дело.

-      Не аз ви извадих от Министерството на наказания­та. Принц Кун и императрица Цъ Си уредиха прехвър­лянето ви тук.

-      Другите от хората ми живи ли са? - попита Хари.

-      За съжаление неколцина са станали жертви на бру­талните мъчения, но повечето са в добро здраве.

Новината като че ли не утеши особено Хари.