Poslednata imperatrica

-      Хенри Лox жив ли е?

-      За мен е удоволствие да ви кажа, че е добре и в безопасност.

-      Имах ужасно изживяване в тъмницата - мрачно рече Хари. - Няма нищо общо с удобствата на това място, а?

-      Трябва да сте благодарен за много неща. Воен­ният съвет предложи на Сина на небето вие и хо­рата ви да бъдете заровени до шиите в земята и да бъдете оставени на изгладнелите кучета да изръфат лицата ви.

-      Китайците могат да бъдат ужасно брутални, когато пожелаят - рече Хари. - Но могат да бъдат и състрада­телни. Моля да благодарите на принца и императрицата за намесата им. Явно завися от тяхната милост. Подоб­но на всичко свързано с Цин, уверен съм, че ще поискат нещо в замяна на състраданието си. - Той посочи към перото и листата.

-      Искат съдействието ви, това е всичко.

-      Писмо до кралица Виктория, несъмнено. - Хари тихо се засмя. - Явно сте преминали на другата страна, господин Чен, след като нещата са загрубели. Думите ви потвърждават най-лошите ми страхове, че лорд Елгин е бил разгромен на бойното поле. Видях числеността на татарите при Чан Чиа-уан. Видях капана, който бяха за­ложили за армията на кралицата. Вие ли го устроихте, господин Чен?

-      Тъкмо обратното - отвърна Рандъл. - Лорд Елгин и сър Хоуп постигнаха една от най-големите победи в британската история. Сенге Ринчен и татарите му ата­куваха съюзниците фронтално на полята край Тунджоу. Татарите бяха над петдесет хиляди, а съюзниците - де­сет пъти по-малко. Беше голяма касапница, но поради по-добрата тактика и огнева мощ лорд Елгин излезе по­бедител.

На лицето на Хари се изписа пълно изумление. Не можеше да повярва на ушите си. Той стана от стола.

- Значи сме победили?

-      Най-великата победа на всички времена.

Хари се обърна към прозореца и се загледа към двора долу, където стояха най-малко двайсет стражи.

-      Победили? - прошепна слисано той. И започна да се смее, но се овладя и се спря, преди да е дал прека­лено голям израз на радостта си. Той се обърна отново към Рандъл; очите му искряха, сякаш душата му беше възкръснала от мъртвите. - Как е възможно да сме спе­челили подобна битка?

Рандъл отиде до прозореца и погледна навън.

-      Съюзниците победиха, защото казах на лорд Елгин и сър Хоуп какво е необходимо за победата.

-      Значи сте били с лорд Елгин по време на сражението?

-      Двамата със сър Хоуп бяхме рамо до рамо на бой­ното поле - отвърна Рандъл.

-      Още не мога да повярвам! - каза Хари и се плесна по челото, сякаш искаше да дойде на себе си. - Ужасно се радвам - с въздишка добави той. - Боях се, че сме били разбити с лекота и че полагат грижи за възстановя­ването ми, преди да ме екзекутират. Зная, че китайците обичат враговете им да са силни, за да изтърпят мъче­нията колкото се може по-дълго, преди да бъдат убити.

-      Това, че съюзниците са спечелили битката, не га­рантира безопасността ви - предупреди го Рандъл. - Тъкмо обратното.

-      И каква точно е вашата роля във всичко това, госпо­дин Чен? - рязко попита Хари. - Явно сте се отдалечили доста след онази велика победа.

-      Уговорката ми с лорд Елгин приключи - отвърна Рандъл. - Обещах му, че ще доведа победоносната му армия до стените на Пекин с минимални жертви. Напра­вих го. И в замяна поисках стените на Забранения град да не бъдат докосвани и династията Цин да остане на власт. Такива са условията на сделката, която вие и лорд Елгин трябва да спазите.

-      Спомням си сделката - каза Хари. - И си мислите, че няма да я спазим ли?

-      Това е риск, който не мога да поема.

Хари като че ли се обърка.

-      Нима сме спечелили войната? - отново попита той.

-      Втората опиумна война е успешна за вас - потвър­ди Рандъл. - Лорд Елгин и армията му са се разполо­жили на лагер до стените на Пекин, по-силни от всеки друг път.

-      Ще ме освободите ли?

Рандъл поклати глава.

-      Решението не е мое, а на принц Кун и Сина на не­бето. Искам обаче да разберете следното - вече съм при­нуден да защитавам Цин от същата онази армия, която доведох така триумфално до стените на този велик град. Сега съм на служба при Сина на небето като негов закрилник. Ясно ли се изразих?

Хари посочи облеклото на Рандъл.

-      Кастрацията беше ли задължителна, за да служите на Небесния принц?

Рандъл се усмихна.

- Облеклото е необходима маскировка, която ми оси­гурява свобода на движение в двора на Цин.

-      Разбирам - рече Хари. - И предполагам, че искате да напиша писмо на лорд Елгин и да го предупредя, че сега служите на Цин?

Рандъл кимна.

-      Ако бъдете така добър.

Хари се замисли за момент.

-      Винаги съм бил вашият най-голям поддръжник, господин Чен. Няма причина това да се променя.

-      Ако сътрудничите, вие и лорд Елгин завинаги ще останете в историята като най-големите завоеватели на всички времена. Ще наложите договора от Тиендзин и Британската империя ще продължи да бъде най-могъ­щата сила в света. - Рандъл взе перото и го подаде на британския дипломат. - А ако не сътрудничите, лично ще се погрижа вие и войската ви да бъдете заличени от лицето на земята.