Poslednata imperatrica

-      Знам всичко за теб - продължи Минерва. - При­знавам, че това е една от привилегиите да работиш на директорския етаж. - Тя пое дълбоко дъх. - Знам, че не е логично, Уилсън. Наистина не е. Истината е, че ти си от онези мъже, които не се нуждаят от никого. Нямаше да предприемеш първия ход и затова аз трябваше да го направя. - Минерва вдигна дясната си ръка. - Това е са­мата истина.

-      Ама това беше фантастично! - ехидно рече Уил­сън. - Какво чудесно изпълнение само. Задължително ще го запомня...

Минерва внезапно хвана ръката му, привлече го към себе си и впи устни в неговите. Уилсън не се опита да я спре. Просто не искаше. И преди да се усети, езикът ѝ вече изследваше неговия и той изпита чувството, че отново се е прибрал у дома. Сладкият ѝ дъх, примесен с аромата на парфюма, беше опияняващ. Също като стег­натата ѝ плът и мускули. Ръцете му се плъзнаха по тя­лото ѝ, наслаждавайки се на извивката на гърба ѝ. Все едно се беше хвърлил в мрака, падаше и не знаеше кога ще се блъсне в земята.

Дойде на себе си и успя някак да се отдели от нея.

-      Сигурно не си го чувала никога досега, но би ли престанала, моля?

-      Не ми казвай, че между нас няма нищо - каза Ми­нерва и облиза устни. - Защото има, независимо дали ти харесва или не.

Уилсън оправи меркуриевата си униформа.

-      Онова между нас е същото, което се надявам Джас­пър да не забележи в гащите ми, когато влезе.

Минерва се усмихна и се дръпна назад.

-      Разбирам - каза тя и се понесе към изхода, като по пътя оправяше дрехите си. Тя докосна микрофона на ревера си. - Джаспър далеч ли е? - Опря пръст в слу­шалката и след малко се обърна към Уилсън. - Джаспър ще пристигне след шейсет секунди.

-      И въпреки това не ти вярвам - каза Уилсън.

-      Връзка, основана на недоверие, е добра като вся­ка друга - отвърна тя. - Поне знаем къде се намираме. Джаспър ще бъде тук след петнайсет секунди. Искаш ли да ми кажеш още нещо, преди да се появи?

Уилсън я изгледа сериозно.

-      Точно това е причината никога да не подранявам за срещите. Все се случват подобни неща.

С усмивка на лице Минерва отвори вратата, сякаш беше усетила, че Джаспър е наблизо. Пет секунди по-късно президентът на „Ентърпрайз Корпорейшън“ вле­зе с уникалната си механична походка. Без да каже нито дума, Минерва се измъкна навън и тихо затвори вратата след себе си.

-      Съветвам ви днес да не опитвате да се ръкувате с мен, господин Даулинг - каза Джаспър, докато заоби­каляше масата и дърпаше един от столовете. - Това ще бъде проблем за мен.

-      Беше грешка, която няма да повторя - отвърна Уил­сън, като се мъчеше да си събере мислите.

С малко по-доволен вид Джаспър седна.

- Доколкото разбрах, имало някакъв проблем?

-      Тъй като положението е много деликатно - рече Уил­сън, докато сядаше, - реших, че е най-добре да се обърна направо към вас. Рандъл Чен има учител от Шаолин, кой­то се грижи за физическата и духовната му подготовка. Името му е Лъ Дан. Тази сутрин някакъв шериф от ох­раната казал на господин Лъ Дан, че трябва да напусне територията на „Ентърпрайз Корпорейшън“ до обяд по­ради съображения за сигурност, в противен случай щял да бъде арестуван. Знаете ли нещо по въпроса?

-      Нямам представа за какво говорите - рече Джаспър.

-      Експулсирането на Лъ Дан създаде проблем. Учи­телят от Шаолин има важно влияние и оставането му в „Ентърпрайз Корпорейшън“ е от жизнена важност за психичното състояние на Рандъл.

-      Искате достъпът му да бъде възстановен ли?

- При сегашните обстоятелства това е жизненоважно - каза Уилсън.

-      И защо са го отстранили?

-      Надявах се, че вие ще знаете. Но щом не знаете, един­ственото ми заключение е, че може би Г. М. стои зад това.

Джаспър се наведе напред в стола си.

-      Мислите ли, че е възможно?

-      Смятам, че при сегашното положение и с изтегля­нето на мисията е най-разумно да не рискуваме по ка­къвто и да било начин.

-      Да, разбира се - рече Джаспър. Със сериозна фи­зиономия президентът на „Ентърпрайз Корпорейшън“ опря върховете на пръстите си и се загледа в Уилсън над масата. - И как върви подготовката за мисията?

-      Може би е най-добре да говорите за това с Андре... но започваме след седем дни. Рандъл е информиран и се справя добре с новината. Изтегляме прехвърлянето с повече от три седмици, така че всички са напрегнати.

-      Нямаме избор - заяви Джаспър. - Абсолютно за­дължително е да прехвърлим Рандъл, преди Г. М. да има шанс да говори с него за Дървото на живота.

-      Съгласен - рече Уилсън. - Рискът си заслужава.

Джаспър задържа погледа си върху него, без изобщо да трепва.

-      Наистина ли се нуждаем от онзи Лъ Дан? Мислех си, че колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре.

-      Както вече казах, майстор Лъ Дан действа много до­бре на психичното състояние на Рандъл. А това е най-важното, особено като се вземат предвид всички промени.

-      И можете ли да потвърдите, че Лъ Дан не знае нищо за мисия Ездра?