Poslednata imperatrica

-      Не знае абсолютно нищо за мисията. Лъ Дан е чес­тен и духовен човек. Не се интересува от целите и ам­бициите на „Ентърпрайз Корпорейшън“, единствената му грижа е духовното и физическо развитие на ученика му. Постъпките на Лъ Дан се ръководят от доктрината за хармония и равновесие на Шаолин.

-      Това, че е човек на духа, не означава, че не може да предизвика крах на мисията ни - каза Джаспър. - Виж­дал съм в миналото добри хора да вземат лоши решения.

-      Срещал съм Лъ Дан само веднъж - рече Уилсън. - Но впечатлението ми е, че той не представлява заплаха за целите ни. Както казах, единствената му грижа е обу­чението на Рандъл.

-      Ще наредя на хората ми да проверят този учител - каза Джаспър, като се мъчеше да звучи позитивно. - Ако е чист, ще се погрижа да възстановят достъпа му. Нямайте грижи за това. Трябва да се съсредоточите вър­ху стартирането на мисия Ездра, преди Г. М. да се е усе­тил, че всичко е изтеглено напред.

36.

Калифорния, Америка

Меркуриева лаборатория, субниво А5

23 юли 2084 г.

17:00 ч. местно време

5 дни преди началотона мисия Ездра

Както се боеше Уилсън, действията на Минерва неза­бавно предизвикаха ответни реакции. Професор Оутър беше доста разстроен, когато тя отказа да излиза повече с него и щом я натисна да разбере защо, Минерва му призна, че изпитва чувства към Уилсън.

-      Тя се виждаше с мен! - каза професорът зад хо­лографската си работна станция. - Наоколо има хиляди момичета... Защо нея?

-      Не мога да ти помогна, ако тя не иска да се вижда с теб - отвърна Уилсън.

Интересното бе, че мислите му бяха съсредоточени върху Минерва много повече, отколкото му се искаше.

Сякаш пред очите му бяха поставили нейна снимка и той си е казал да не ѝ обръща внимание - стратегия, коя­то от личен опит знаеше, че не работи. Едва когато Уил­сън заплаши професора, че ще го извади от мисията и ще го върне в Тихоокеанския регион, Оутър престана да повдига темата. Оттогава дребният мъж ходеше ужасно намусен, не общуваше добре и като цяло бе негативно настроен. За един самопровъзгласил се гений поведени­ето му беше много детинско, но според впечатленията на Уилсън от останалите членове на Меркуриевия екип незрелите реакции бяха нещо характерно за надарените с могъщ интелект.

Излизаше, че една жена с мотивите си, чисти или не, бе забила с относителна лекота клин в отношенията между Уилсън и професора. Но дали ситуацията, в ко­ято се беше оказал, беше причинена от манипулациите на Минерва, или всъщност бе резултат от собствените му постъпки? Контролирана ли беше тя, или действаше по своя воля? При цялото напрежение, под което се на­мираше, и покрай тайните, които бе принуден да пази, на Уилсън му беше много трудно да долови истината.

Дейвин се извърна от холографския си терминал и погледна към Андре.

-      Как изглеждаше тестовата поредица?

Андре кимна.

-      Беше идеална.

-      Добре, народе, на работа - каза Дейвин и постави ръце върху главната конзола. - Изключвайте всичко и да го направим отново.

Застанали на наблюдателната платформа, дванайсет­те членове на Меркуриевия екип насочиха цялото си внимание към екраните пред тях. Единствено Уилсън не гледаше потока подробна информация - той се беше съсредоточил върху Надзирателя на мисия Ездра.

Рандъл се взираше в Меркуриевата лаборатория, за­бил поглед в транспортната капсула. Гигантската кристална сфера в средата на помещението беше заобико­лена от петдесет и шест разбивача на материя - вну­шително изглеждащи лазери, прицелени в капсулата от всички посоки. Уилсън все още се изнервяше, когато ги гледаше - и Рандъл вероятно се чувстваше точно като него. Системите се изключиха и бляскавите титаниеви пръстени около капсулата тъкмо започваха да се виждат при намаляването на скоростта си на въртене.

Уилсън си спомни усещането в кристалната сфера, когато лазерите започнаха да стрелят по него - интен­зивен оранжев проблясък от всяко оръдие, който ста­ваше все по-мощен и по-мощен. Болката бе толкова силна, а мракът толкова черен преди онова неописуемо чувство да летиш мислено в космоса със скоростта на светлината.

-      Нещата изглеждат добре - каза Уилсън, докато при­ближаваше Рандъл.

Рандъл продължаваше да се взира в транспортната капсула.

-      Определено се надявам да е така.

-      Как си? - попита Уилсън.

-      Научих много за себе си през последните няколко дни - замислено рече Рандъл. - Давам си сметка, че на колкото по-голямо напрежение съм подложен, толкова по-ясен става умът ми, когато си заповядам да продължа напред.

-      Това е добре - кимна Уилсън.

Рандъл го погледна.

-      Благодаря, че уреди възстановяването на достъпа на Лъ Дан. Това означава много за мен. Имам нужда да е около мен всеки ден.

-      Беше само някакъв гаф на охраната - отвърна Уил­сън. - Достатъчно беше едно обаждане на Джаспър, за да поправят нещата.