Poslednata imperatrica

-      Е, признателен съм ти - рече Рандъл и въздъхна. Зад него дванайсетте учени седяха пред холографските си дисплеи. Всеки от тях беше като картина на съсредо­точеността. - Ако преди две години ми беше казал, че ще седя пред теб в Меркуриевата лаборатория и само след няколко дни ще бъда прехвърлен двеста и двайсет години назад в миналото, щях да си помисля, че си за освидетелстване.

-      Да не изключваме тази възможност - отвърна Уилсън.

Рандъл се ухили.

-      Не мога да кажа дори на баща си с какво си изкар­вам хляба. Той е компютърен програмист, споменавал ли съм ти? Би се влюбил в това място. - Усмивката на Рандъл помръкна. - А ако умра, дори няма да разбере какво се е случило. „Ентърпрайз Корпорейшън“ ще го нарече инцидент по време на тренировка или нещо подобно.

-      Няма да умреш - отвърна Уилсън.

-      Ако все пак умра, трябва да кажеш истината на баща ми. Ще го направиш ли?

-      Стига си мислил негативно - каза Уилсън.

Рандъл поклати глава.

-      Прав си, съжалявам. - Той пое дълбоко дъх. - Зна­еш ли, в главата ми настава пълна каша, когато се опит­вам да възприема идеята за пътуване във времето и как миналото и бъдещето се случват едновременно. Преди живеех в прост свят, в който миналото определяше бъ­дещето - и толкова. А сега се оказва, че бъдещето може да повлияе на миналото по абсолютно същия начин. - Изведнъж погледът му стана тревожен. - Това прави каша в главата ми. Мъничко.

Уилсън постави ръка на рамото му и го поведе към прозореца.

-      Напълно разбираемо е да се чувстваш така. Опит­ваш се да си обясниш какво става, но това няма да ти помогне, а само ще насочи фокуса ти другаде. Ще ти разкажа една история, която може да свърши работа. През моя живот обръщах голямо внимание на онези, които смятах за успели, и стигнах до заключението, че всички те имат три общи черти. Първо, успелите хора винаги гледат напред с голяма страст и не са заровени в миналото. Второ, притежават вродено любопитство към живота и осъзнават, че всеки ден е възможност да нау­чиш или преживееш нещо ново, независимо колко вече знаеш. И трето, те се вълнуват единствено от това какво могат да контролират. Никога не се тревожат за нищо друго, защото нямат влияние върху него.

Уилсън изчака няколко секунди, докато думите му достигнат до Рандъл.

-      Гениалното във всичко това е, че в този вид логика няма място за страх. Трябва да гледаш напред, Рандъл, и да се съсредоточиш върху мисията, защото тя е на­истина най-голямото изживяване. И най-вече трябва да се безпокоиш само за нещата, които можеш да контро­лираш. - Уилсън посочи транспортната капсула. - Ще влезеш в онази сфера, все едно влизаш в кола, и тя ще те отведе някъде. Когато пристигнеш, ще правиш оно­ва, на което си обучен. Ще следваш точките на мисията буквално и ще използваш мъдростта, коварството и зна­нията си от бъдещето, за да промениш историята според собствената си воля. И когато приключиш най-великото си приключение, ще се върнеш тук и ще си говорим и смеем за това как си постигнал целта си. Ще искам да чуя всичко, до най-малката подробност.

Рандъл кимна.

-      Благодаря за подкрепата - искрено рече той.

-      За протокола, знам много добре през какво мина­ваш - каза Уилсън. - Виж, денят беше натоварен. Защо не се прибереш и не си починеш малко? Утре пак ще има симулации. Професор Оутър е подготвил няколко татарски бойни сцени, които аз лично смятам за много впечатляващи. Трябва да бъдеш решителен, когато да­ваш инструкции в разгара на битката.

-      Благодаря. - Рандъл се усмихна насила. - До утре. - Той стисна ръката на Уилсън и тръгна към изхода.

Минутите се изнизваха и Уилсън установи, че се е загледал в кристалната сфера и се пита какво ли би представлявал светът, ако можеше да се прехвърли къ­дето си поиска. Да посети всяко голямо събитие от все­ки момент на историята - писането на Декларацията за независимостта, изригването на Везувий, речта на Ба­рак Обама при встъпването му в длъжност. Би могъл да посети дори римския сенат по времето на Веспасиан. Интересно, но от мисълта за подобна сила сърцето на Уилсън неочаквано натежа. Би било трудно да не поис­каш да промениш миналото. Да поправиш толкова мно­го грешки, оформили света, в който живеем днес. Да спасиш велики хора и да защитиш невинни. Трудно би било да разбереш кога трябва да спреш да се намесваш, ако разполагаш с подобна сила.