Poslednata imperatrica

-      Какво ще кажеш за: „Джаспър беше отделил пет­найсет минути за срещата с вас. Моля да отговаряте на въпросите му колкото се може по-конкретно. И каквото и да правите, моля не стискайте ръката му“.

Тя отвори с безизразна физиономия вратата и Уилсън влезе. За негова изненада Джаспър не го чакаше в засе­дателната зала и Минерва влезе след него, като затвори.

-      Трябва да говоря с теб - рече тя.

-      Нека изясним нещата - каза Уилсън и се обърна към нея. - Не вярвам...

Минерва вдигна пръст към лицето му.

-      Внимавай, Уилсън! - напрегнато рече тя. - Нямаш представа защо съм тук. Опитай да замълчиш, за да не кажеш нещо, за което ще съжаляваш.

-      Преминаваш в настъпление, а? Интересен подход.

-      За бога! - изстена тя. - Ти си един от най-отчайващите хора, които съм срещала в живота си!

-      Просто кажи каквото имаш за казване и да при­ключваме.

-      Трябва да призная нещо. - Минерва скръсти ръце на гърдите си. - Много добре знам кой си. Зная, че си бил Надзирателят на мисия Исая и че си пътувал назад и напред във времето. Колкото и да е трудно за вярване, знам, че това е истина.

Да чуе това от някого извън Меркуриевия екип беше шок, но Уилсън успя да скрие изненадата си.

-      Фактът, че знам тези неща - продължи Минерва, - обяснява доста неща за теб и причината да се държиш по този начин.

-      Нямам представа за какво говориш.

-      Очаквах този отговор, така че да не затъваме в де­тайли. Знам, че трябва да отричаш всичко. - Минерва се вгледа изпитателно в очите му. - Признавам, че помо­лих Клодия и Лapa да дойдат с мен снощи по мои лични причини.

Тя изведнъж млъкна, сякаш ѝ бе трудно да продължи нататък.

-      Не спирай сега - каза Уилсън. - Тъкмо започна да става интересно.

Минерва въздъхна раздразнено.

-      Снощи всичко се провали. Признавам. Изобщо не трябваше да те въвличам в подобна ситуация. Беше не­честно спрямо всички ви.

- Доколкото разбрах, Клодия е изиграла перфектно своя­та роля - каза Уилсън. - Рандъл си е прекарал страхотно. И се обзалагам, че професорът също се е позабавлявал с теб.

Уилсън се застави да измери Минерва с поглед, като се задържа върху извивките ѝ, след което я погледна многозначително. И остана смаян, когато видя как очи­те ѝ се пълнят със сълзи.

-      Защо си толкова жесток с мен? - прошепна тя.

-      О, моля те, Минерва! Да престанем с тези игри. Просто ми кажи защо и всеки да си продължи по пътя.

-      Истината ли искаш? - рече Минерва и в гласа ѝ се доловиха гневни нотки. - Истината е, че исках да те видя отново!

На Уилсън му отне известно време, докато проумее чутото. И когато най-сетне успя, наистина му се приис­ка да е вярно. Но нямаше начин това да е истина.

-      Да правиш секс с мой приятел определено е инте­ресен начин да привлечеш вниманието ми.

-      Той така ли ти каза? - изтърси тя.

-      Какво значение има? - сви рамене Уилсън. - Виж, какво ще кажеш да идеш да повикаш Джаспър?

-      След малко ще изчезна от живота ти, Уилсън. Но ти ще ме изслушаш. Когато се срещнахме за първи път, аз те харесах. Не ме питай защо. Повярвай ми, виждам безбройните ти дразнещи черти толкова лесно, колкото и всяко друго момиче. Но те харесах въпреки грубост­та ти и тъпите ти коментари за карираната ми пола. А на следващия ден съвсем случайно се натъкнах на про­фесор Оутър, който се мъчеше да ме сваля в кафенето. Когато разбрах, че е твой асистент, реших, че може би това е знак от съдбата. И затова организирах партито с надеждата, че ще се появиш. - Минерва отметна тъмната си коса от лицето си. - Помолих приятелките си също да дойдат и се обърнах към професора с молба да покани и вас с Рандъл.

Уилсън отчаяно искаше да повярва на чутото, но нямаше начин да е истина. Началото на мисия Ездра беше само след седем дни и това трябваше да е основният му приоритет.

-      Минерва, ще улесня нещата максимално за теб. Ти си наистина много забавно момиче. Но не си мой тип. Аз си падам по безмозъчни блондинки. Има една стара поговорка: „Жената е за удоволствие. Ако искаш стиму­лиране на ума, иди в библиотеката“.

Интересно, но Минерва започна да се усмихва.

-      И очакваш да ти повярвам ли?

-      Ами... да, очаквам.

Тя прокара език по зъбите си, без да отваря уста.

-      Изпитваш чувства към мен, Уилсън. Знам го.

-      Това е нелепо.

Усмивката ѝ стана още по-широка.

-      Така е. нали?

- Ти си забъркана с мой приятел.

-      Между нас няма нищо.

-      Защо изобщо водим този разговор? - изстена Уил­сън. Той извади таблета си и го погледна. - Къде е Джас­пър, по дяволите?

-      Между мен и професора не е имало нищо и никога няма да има - повтори Минерва. - Наречи ме глупачка, но проявявам интерес към теб, Уилсън, независимо от миналото ти. Да, знам, че не си имал сериозна връзка от години. Знам също и за екстремните ти занимания - в психологическия ти профил пише, че имаш проблем с авторитета и че търсиш утеха в опасни ситуации. Готова съм да работя върху това.

-      Нима разполагаш с психологическия ми профил? Това е полезно.