Poslednata imperatrica

Отметна чаршафите от голото си тяло и студът про­низа кожата му. Изведнъж долови аромата на соковете на Цъ Си, носещ се от тялото и лицето му. Това беше кош­мар, маскиран c толкова съблазнителни удоволствия за плътта, че дори в сегашното си тревожно състояние се уплаши, че му се иска още. Затърси дрехите си по всички възможни места и осъзна, че Цъ Си явно ги е взела. На тяхно място откри зелени одежди на воин евнух от Им­ператорската гвардия. Разбирайки, че това е необходима маскировка, докато се намира между стените на Забра­нения град, Рандъл обу торбестите памучни панталони и ги завърза на кръста си. Сандалите имаха две дълги ивици от черен плат, които се увиваха около прасците и се връзваха непосредствено под коляното. Бялата риза му беше точно по мярка. Върху нея Рандъл облече зелената памучна дреха с широки ръкави и висока яка. Копчетата започваха от дясното му рамо и продължаваха отстрани.

Сложи си черната кадифена шапка и отиде при лъска­вата червена врата на двореца. В този момент му хрум­на, че той е единственият пълноценен мъж с изключе­ние на Сина на небето, прекарал цяла нощ във Великото вътре. И подобно на толкова много императори преди него, беше спал с императрица. Поправи се - беше взел императрицата със сила.

Излезе на двора до Императорските градини и тръг­на забързано на изток, към гръбнака на Забранения град и Двореца на небесната чистота. Знаеше, че шансовете му да открие Цъ Си там са доста добри, тъй като тя из­ползваше сградата за сутрешна медитация.

Небето бе синьо и абсолютно безоблачно - една от причините за ниската температура през нощта. Около Императорските градини в неподвижния въздух се сте­леше мъгла, но след около час тя щеше да се разпръсне, след като слънчевите лъчи проникнат зад високите сте­ни и докоснат с есенното си сияние Забранения град.

Свежият утринен въздух му действаше добре, дока­то крачеше бързо към централния вход, откъдето зави на юг, обръщайки гръб на градините. Навсякъде около него имаше несметни богатства. Масивни златни статуи красяха входовете. Хиляди безценни килими покрива­ха пода на двореца. Стотици хиляди прекрасни порце­ланови съдове красяха лавици и пейки. Имаше безчет нефритени изделия, някои от които тежаха повече от чо­век. Десетки хиляди изящни произведения на калиграфията покриваха стените. И часовниците - имаше тол­кова много часовници. Рандъл си припомни, че могъ­щият Циенлун бил обсебен от измерването на времето и колекционирал часовници от всички краища на света.

Имаше и безброй документи - в градските библиоте­ки се съхраняваше цялото знание, натрупано през дълга­та повече от четири хилядолетия китайска история. Това наистина бе място с несметни богатства, сърцевината на най-многолюдната страна на света - и всичко това събра­но в 10 000 от най-великолепните сгради на планетата.

Докато вървеше, Рандъл забеляза, че Великото вътре пустее, както пустееше и предишната вечер. Меките подметки на сандалите му не издаваха никакъв звук, ко­гато изтича нагоре по белите мраморни стъпала на Дво­реца на небесната чистота. За свое облекчение откри императрица Цъ Си да седи с кръстосани крака обър­ната към слънцето, облечена в бяла роба. Гърбът ѝ бе изправен, очите - затворени.

-      Не биваше да ме оставяш - каза той, очаквайки да я стресне.

Цъ Си обаче не трепна. Очите ѝ останаха затворени, изражението - напълно спокойно.

-      Много си дързък да тичаш из Забранения град, ся­каш е твоя собственост.

-      Трябваше да ми кажеш, че си тръгваш - отговори Рандъл.

-      Пленникът не уведомява похитителя си, когато смята да се измъкне. Защо аз да го правя?

-      Ти не си моя пленница - каза Рандъл и устните му се изкривиха в мрачна усмивка. - Мисля, че е по-скоро обратното.

Цъ Си отвори очи. Погледът ѝ вече беше насочен към него.

-      Снощи взе тялото ми насила, Рандъл Чен. Не ме обиждай със страховете си. Ти си човек, който си взема желаното, без да помисля за последствията.

Рандъл се сдържа да отбележи, че тя го е желаела - знаеше, че императрицата ще се присмее на думите му. Вместо това сведе поглед.

-      Аз съм просто мъж.

Цъ Си отново затвори очи.

-      А всички мъже са зли, с изключение на Сина на небето. Той поставя земите и народа си преди всичко друго, дори пред собственото си добруване.

-      Както и ти, императрице - отвърна Рандъл.

По дясната буза на Цъ Си се търкулна сълза и духът на Рандъл падна така, както блестящата капка се плъз­гаше по съвършената ѝ кожа.

-      Съжалявам за онова, което направих - прошепна той.

-      Ти изнасили тялото и душата ми - тихо рече тя. Вината, която изпитваше Рандъл, се умножаваше в него като рак, делеше се и го изпълваше, докато в него не остана и капка самоуважение.

-      И през цялото време си знаел, че съюзниците все още приближават.

-      Нима лорд Елгин е започнал атака? - невярващо попита Рандъл.

Очите на Цъ Си рязко се отвориха. Погледът ѝ бе из­пълнен с омраза и злост.