Poslednata imperatrica

Уилсън остана назад и се загледа в оживено общу­ващата компания пред себе си. Всички други в клуба също ги гледаха - предимно момичетата, но също и ка­валерите им. Нещо просто не беше наред и Уилсън го долавяше. Той се вмъкна между Рандъл и професора и ги прегърна през раменете.

-      Не забравяйте, момчета, днес е четвъртък и утре имаме работа за вършене. - Той се пресегна, взе един шот уиски, гаврътна го на един дъх и стовари чашата на бара. - Както винаги казвам, предпочитам бутилка пред лоботомия.

С радостни възгласи групата грабна чаши, чукна се и пи на екс.

30.

Калифорния, Америка

Щатски парк „Дел Нотр“

Проход Хънтингдейл

21 юли 2084 г.

09:30 ч. местно време

31 дни преди началотона мисия Ездра

Резкият звън на телефона проряза тишината на спал­нята. Уилсън с неохота се обърна в тъмното, протегна се и натисна бутон до леглото. Телефонът продължи да звъни, като постепенно звънът му се засилваше, дока­то трите стъклени стени от матови ставаха прозрачни, разкривайки панорамни изгледи към Тихия океан от пустия планински склон. Беше ясна ветровита утрин и океанът бе яркосин, а по него играеха безброй слънчеви зайчета и бели гребени на вълни.

Уилсън бързо отпи глътка вода.

-      Идентифицирай обаждащия се.

-      Рандъл Чен - отвърна компютърно генериран глас.

Слънчевите лъчи вече изпълваха спалнята и Уилсън усети топлината им върху кожата си.

-      Вдигни, без видео - каза той и телефонът момен­тално се свърза. - Здрасти, Рандъл, какво става?

-      Лъ Дан беше помолен да напусне „Ентърпрайз Корпорейшън” - забързано рече Рандъл. - След трениров­ките тази сутрин дойде някакъв шериф от охраната и ни съобщи, че Лъ Дан трябва да напусне територията на компанията до обед. Представлявал заплаха за сигур­ността.

Уилсън още се чувстваше замаян от предишната нощ. Той погледна часовника на нощното шкафче. Беше спал само пет часа.

-      Не им позволявай да отпращат Лъ Дан - сериозно рече Рандъл. - Точно сега се нуждая най-много от него.

-      Разговаря ли с Дейвин? - попита Уилсън.

-      Не мога да го намеря.

Уилсън се замисли за момент.

-      Ще говоря с Джаспър. Сигурен съм, че е някаква грешка. - Не искаше да се обажда на Г. М., понеже това можеше да му даде повод да говори с Рандъл, така че Джаспър беше единствената възможност. - По кое вре­ме приключихте снощи? - попита той.

От другата страна последва кратко мълчание.

-      Ами честно казано, още не съм си лягал.

-      Не си спал?

-      Бях с Клодия, докато не дойде време за тренировка­та с Лъ Дан сутринта.

-      Надявах се да не чуя това.

-      Виж - отвърна Рандъл, - знам какво се иска от мен през следващите седмици. Така че не е нужно да се ядосваш. Наясно съм, че снощи трябваше да съм по-дисциплиниран.

-      До прехвърлянето ти не остава много време. - „По-скоро е, отколкото си мислиш.“ - Наистина е много важно да се пазиш. Абсолютно задължително е да бъдеш физически здрав и спокоен. Когато се върнеш, можеш да купонясваш колкото си искаш.

-      Като теб ли? - попита Рандъл. - Изненадах се, като те видях как разпускаш снощи. Изгубих бройката на чашките, които обърна.

-      Снощи беше изключение - каза Уилсън. Глухото пулсиране в слепоочията му показваше, че е прекалил. - Аз поне си тръгнах пръв.

-      Професорът си тръгна веднага след теб - каза Ран­дъл. - Двамата с Минерва отпрашиха към квартирата му. Лapa също си тръгна. Изглеждаше много нещастна, след като ти изчезна така внезапно.

Новината за Минерва сепна Уилсън. Не беше сигу­рен защо, но пронизващата болка в корема му доказва­ше, че това означава нещо за него.

-      Е, да се надяваме, че на професора му се е усмих­нало щастието - насили се да отвърне той.

-      Не искам да прозвуча цинично - продължи Ран­дъл, - но все имам чувството, че момичетата здравата се опитваха да са мили с нас. Според ограничения ми опит красивите жени обикновено не са толкова дружелюбни.

-      Напълно те разбирам.

-      Клодия дори не ме попита с какво си вадя хляба. Абсолютно никакви въпроси. Не бях срещал момиче, което не иска да знае каквото и да било за мен. Обикно­вено бързат да ме преценят, за да видят дали отговарям на очакванията им. А тук нямаше нищо такова. - Рандъл замълча за момент. - Или вече знае всичко за мен, или ѝ е било казано да не пита. Това са единствените обясне­ния според мен.

Уилсън се надигна на възглавниците и отпи още една глътка вода.

- Да не забравяме, че може да са пратени от Джас­пър, за да ни държат под око. В края на краищата и три­те работят на директорския етаж.

-      Мислиш ли, че Клодия би могла да има нещо общо с отстраняването на Лъ Дан от „Ентърпрайз Корпорейшън“?

-      Каза ли ѝ, че ще тренираш с него?

-      Не споменах името му, но казах, че имам тренировки.

-      И после си тръгна?

- Да.

-      И къде я остави?

-      Ами... - Рандъл изведнъж зазвуча доста колебливо. - Оставих я в апартамента ѝ в града. Гола на канапето. - Той се разсмя смутено.

-      Оставил си я гола на канапето? - повтори Уилсън.