Poslednata imperatrica

Рандъл остана изненадан, че тя изглежда така уязви­ма. И благодарение на проучванията си преди осъзна, че онова, което говори, е истина. Може би двамата с Уилсън бяха надценили силата ѝ и тя бе по-близо до пречуп­ването, отколкото си бяха представяли.

-      Трябва да бъдете силна - прошепна той. - Толкова много неща зависят от това.

Тя го посочи с елегантен пръст. Пламъците танцува­ха зад нея.

-      В такъв случай трябва да ме убедите, че мога да ви се доверя. Това е единственият път напред за нас.

-      Няма как да ви убедя.

-      Както казах - повтори тя, - имам нужда да ми даде­те повече от това, което ми дадохте.

-      В такъв случай се озоваваме в безизходица, импе­ратрице. Вие искате от мен нещо, което просто не мога да ви дам. Истината за мотивите ми е забулена в тайна, свързана със самата зора на времето. Но достатъчно по тази тема. Вече знаете, че съм тук, за да ви помогна.

-      Щом сте тук, за да ми помогнете, както сам казвате, значи ще ми угодите.

-      Как да ви угодя?

-      Трябва да ми позволите да ви докосна - отвърна тя. - Да докосна кожата ви. Тогава със сигурност ще открия основата на намеренията ви.

-      Ще откриете само това, че ви желая - каза той. - Докосването няма да ви каже нищо друго.

Цъ Си се засмя.

-      В такъв случай не знаете нищо за човешкото тяло. Ще науча повече за вас от едно-единствено докосване, отколкото от стотици разговори. Умът може да лъже с лекота, но тялото е винаги честно.

Сърцето на Рандъл се разтуптя, когато императрица­та се плъзна по гладкия тъмен под към него, сякаш из­лизаше от пламъците. Докато се движеше, елечето ѝ се развя, разкривайки безупречното ѝ тяло. Рандъл знаеше, че правилната постъпка бе да я спре с груба дума или жест, но изведнъж беше станал напълно безпомощен.

Цъ Си вече стоеше между разтворените му крака.

Секундите се точеха като минути, докато тя смъкна елечето от раменете си и то падна на пода. После се за­въртя грациозно и разви алената си пола, оставяйки теж­ката коприна да се свлече на купчина около глезените ѝ.

Най-сетне очите на Рандъл пируваха с голото тяло на Цъ Си. Макар непрекъснато да си казваше да не го прави, той бе мечтал за този момент още преди да я срещне. Повтаря­нето да не я желае беше предизвикало обратния ефект.

Цъ Си се наведе с чупка в кръста, протегна показалец и докосна челото му. Допирът бе забележително топъл, докато тя движеше пръст надолу по лицето му, после по врата. Тя дръпна копринената му връзка, бавно разкопча ризата му и я разтвори. Рандъл усети как дълбоко в него се надига страх, какъвто не бе изпитвал никога досега въпреки всичките си необичайни преживявания. Цъ Си протегна двете си ръце, опря меките си длани от двете страни на лицето му и го погледна в очите.

-      Откъде идваш? - тихо рече тя.

Сърцето на Рандъл туптеше толкова бързо, че едва мо­жеше да мисли. Искаше да се дръпне от нея, да се откъсне от онова, което всяка клетка в човешкото му тяло желаеше така диво. Но въпреки това можеше само да седи и да я ос­тави да го докосва. При цялото си обучение и подготовка не можеше да сдържи мислите, които вече започваха да се носят в съзнанието му като бързо течаща вода.

Дланите на Цъ Си се плъзнаха надолу към гърдите, по стомаха, все по-надолу и по-надолу, с бавни и в съ­щото време влудяващи движения.

-      Кой си ти? - отново рече тя и сладкият ѝ дъх погали лицето му.

На фона на танцуващата светлина Цъ Си притисна тялото си в неговото и той усети тежестта ѝ, допира на кожа върху кожа.

-      Трябва да зная истинската ти цел тук - прошепна тя.

Неспособен да се владее повече, Рандъл обви ръка около нея и я привлече към себе си. Искаше да усети пълната ѝ тежест в скута ѝ, искаше дланите му да галят тялото ѝ. Взираше се в сладката ѝ уста и си представя­ше как езикът му докосва нейния. Единственият звук, който чуваше, беше биенето на собственото му сърце и бученето на кръвта, втурнала се по вени и артерии като силен порив на вятъра.

Цъ Си се отдръпна едва-едва в отговор на жеста му. Преди ръцете му да успеят да я обгърнат съвсем, тя се дръпна отново. Рандъл се пресегна и тя се отдръпна още повече, като ръцете и тялото ѝ най-сетне се отделиха от него. Внезапното отхвърляне беше като докосване на оголен нерв, вкоренен в първобитната му страст.

-      Мога да ти се отдам само ако ми кажеш защо си тук - рече тя, като се отдалечаваше толкова плавно, колкото бе приближила.

На Рандъл му идеше да изкрещи, но някак успя да се овладее. Вместо това седна приведен напред в нещо като опит отново да бъде по-близо до нея. Но с всяко движение тя се отдалечаваше още повече, назад към лу­дуващите оранжеви светлини на огъня.

-      На човек без мотив не може да се има доверие - прошепна Цъ Си и в обикновено спокойния ѝ поглед се прокрадна страх.

Рандъл стана и пристъпи към нея. Объркването му беше същинска агония. Беше го привлякла, а сега се отдръпваше? Той беше пиян от желание; знаеше, че тя също го иска, но въпреки това се дърпаше.