Poslednata imperatrica

Вече всичко намираше обяснение - Забраненият град, едно от най-свещените места на света, е бил издиг­нат единствено с целта да се запази Дървото на живота от някакво посегателство. Въпреки това Уилсън се раз­тревожи още повече. Сега той стоеше между амбициите на Г. М. и новопоявилото се намерение на Джаспър да изпълни мисия Ездра. Двамата мъже, някога твърди съ­юзници, сега бяха решени да постигнат своето и мисия Ездра се бе превърнала в бойното им поле.

-      Как можем да скрием информацията за Дървото на живота от Рандъл? - попита Уилсън.

-      Като стартираме мисията по-рано от очакваното - отвърна Джаспър.

Уилсън се вкопчи в масата.

-      Не може ли просто да поговорим с Г. М. и да му обясним колко опасно е всичко това?

Джаспър поклати глава.

-      Познавам Г. М., откакто се помня. Не може да бъде разубеден. Той умира и за него това е единственият начин да спаси живота си. Не вярва в Бог или в някаква друга ви­сша сила. Не му пука какви могат да бъдат последствията, ако се провали. Провали ли се, умира и всичко приключва.

-      Трябва ми известно време да помисля - рече Уил­сън, опитвайки се да спечели възможност да обмисли по-добре последствията.

Джаспър отново поклати глава.

-      Времето е лукс, който не можем да си позволим, господин Даулинг.

28.

Пекин, Китай

Забраненият град

Императорските градини

25 септември 1860 г.

17:27 ч. местно време

Мисия Ездра -ден 206

След като се разхождаха из Императорските гради­ни в продължение на повече от час, Цъ Си поведе Ран­дъл обратно към Двореца на съсредоточената красота. Слънцето вече залязваше на запад и температурата бе паднала значително. Намерението ѝ бе, след като прис­тигнат, да запали огън, да приготви вечеря на госта си и да го съблазни.

Разговорът, който водеха, беше пълен със сексуална енергия. И колкото повече време прекарваха заедно, толкова повече се засилваше стремежът ѝ да го овладее. Още не бяха обсъждали защитата на Средното царство и Цъ Си показваше огромна сила на характера да не изглежда уплашена или застрашена. Времето бе минало просто в обсъждане на преплетените борове, прочути в цял Китай като „брачни дървета“, както и на древните кипариси в Императорските градини - говореше се, че някои от тях са на повече от хиляда години. Брачните дървета бяха страхотна гледка - два извисяващи се бора, единият све­тъл, другият много по-тъмен, увити заедно през столе­тията под умелите грижи на евнусите градинари.

Вниманието на Рандъл обаче беше привлечено най-ве­че от древните кипариси. Той обиколи много от тях и дъл­го време докосва чворестите им, изтощени и изкривени от възрастта стъбла, след което се взираше нагоре в гъстите зелени клони, очертани на фона на ясното есенно небе.

-      Омъжих се за Сина на небето Сиен Фен в сянката на тези дървета - каза Цъ Си, сякаш си спомняше щастлив спомен. - Това бе най-голямата чест в живота ми. Само като си помисля, че някаква си третокласна наложница може да спечели сърцето на най-могъщия човек на све­та. Истинско чудо. - Тя погледна косо Рандъл. - Това е вълшебен свят, който си струва да бъде запазен.

-      Съмнявам се, че сте спечелили само сърцето на Сина на небето.

Цъ Си сдържа усмивката си.

-      Имам много таланти. Сред тях е пеенето, което той обожава, а също и способността да водя разнообразни разговори, тъй като имам широки познания по различни теми. - С внезапен прилив на енергия тя скочи напред и се завъртя грациозно, първо на една страна, после на друга, с великолепно поставени ръце. - Освен това ха­ресва и как танцувам.

Блестящото представление предизвика усмивката на Рандъл и той осъзна, че с чара си Цъ Си е успяла да про­никне през защитите му с по-голяма лекота, отколкото бе очаквал. Напомни си, че е важно да запази мисъл­та си ясна. И въпреки това енергичното ѝ присъствие и красотата ѝ му се харесваха все повече и повече.

Цъ Си се въртеше и въртеше, докато отново не се озова до него.

-      Освен това цени съветите ми - сериозно рече тя и застана до него.

-      Вие сте жена с много таланти.

Слънцето тъкмо се беше спуснало зад стените и в двора падна хладен сумрак.

-      Тази вечер ще ви сготвя - каза Цъ Си. - Сами сме в Западния дворец, толкова голяма бе нуждата присъст­вието ви да се пази в тайна. Готвенето не е сред най-го­лемите ми умения, но съм сигурна, че вечерята ще бъде достойна за съюза ни.

-      Хари Паркс и хората му трябва да бъдат върнати в лагера на лорд Елгин веднага щом се възстановят - се­риозно рече Рандъл.

-      Оцелелите затворници са преместени в по-подхо­дящи квартири в Пекин - отвърна Цъ Си. - И за тях се грижат най-способните ни лекари. Съобщиха ми, че ръ­цете им били вързани с мокро въже, което се е свило при изсъхването си. Мнозина от пленниците са изгу­били пръсти на ръцете и краката. Други са умрели от инфекция.

-      Не го казвам заради себе си, императрице, защото видях много жестокости от пристигането си тук. Но е трябвало да си помислите добре и да не се отнасяте с пленниците по такъв начин.