Валентина хвърли красноречив поглед на българския си колега, подканяйки го да замълчи.
- Професор Нороня вече ми разказа тези неща - каза тя. - После ще ви обясня всичко.
Пичуров разбра, че някои детайли от разговора му убягват, и неловко замълча.
- Марко никъде не твърди, дори не намеква, че Исус е Бог - продължи Томаш. - Следващите евангелия са тези от Матей и Лука. Те също не казват, че Исус е Бог. Според тримата автори Исус дори твърдял, че няма властта да реши кой ще седи отдясно и кой отляво на него; те цитират думите му, че не знае деня и часа, в които ще дойде Царството небесно. Тоест, за разлика от Господ, Исус не е всемогъщ, нито всезнаещ. Големият конфликт между тези трима автори и Павел впрочем не е въпросът дали Исус е Бог - въпрос, който не подлежи на обсъждане, а да се уточни кога Господ дава на Исус своето благоволение. Първият евангелист - Марко, дава да се разбере, че това се случва в момента, когато Йоан Кръстител кръщава Исус. И тогава „глас биде от небесата: Ти си Моят Син възлюбен, в Когото е Моето благоволение“, както четем в 1:11; фраза, вдъхновена от цитат от юдейските
- А Павел?
- Той ни представя трета, различна версия. Интересно е да се отбележи, че в „Деяния на светите апостоли“, текст, създаден от автора на Евангелие от Лука, в който се разказва за делата на апостолите след смъртта на Исус, не намираме нито едно изказване на негов ученик, в което да се казва, че Исус е Бог. Апостолите се ограничават да проповядват само, че Исус е някой, когото Бог е дарил със специални сили. Във втора глава, стих 36, дори се цитира Петър, който казва: „Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос“, косвено свързвайки Христос с разпятието. Темата е подета от Павел в 13:33, според който Бог изпълнил обещанието си да възкреси Исус, както е писано във втори псалм: „Син Мой си Ти: Аз днес Те родих“. С това се внушава, че Исус се е сдобил с този специален статут не при раждането си, не и при кръщението си, а днес, тоест в деня на възкресението си. Следователно според Павел и Петър приживе Исус дори не е бил Син Божи! Това се случило едва при неговата смърт. - Погледът на Томаш танцуваше между двамата полицаи. - Най-старите текстове не разглеждат въпроса дали Исус е Бог, а просто кога Бог го отличава със специалния статут и го превръща в „Свой син“, тоест наследник на Давид според еврейската интерпретация. Дали е било при непорочното зачатие? Или при акта на кръщение? Или в момента, в който е възкръснал?
- Ако правилно съм разбрала - отбеляза Валентина, - само последното евангелие постановява, че Исус е Бог.
- Евангелие от Йоан - потвърди историкът. - Това означава, че колкото даден текст е по-близък във времето до събитията, толкова по-човешки е образът на Исус. Колкото повече се отдалечава, по-божествен става той. Което изглежда естествено. С годините историческата памет за човека от плът и кръв се изгубва, заменена с митични елементи - от възхвала на героя до въздигането му в Бог. Човекът Исус постепенно се превръща в специален Божи избраник, а по-късно се идентифицира с Бог. Това е един особен процес на „богостроителство“. Но въпросът пред нас е: защо трябва да твърдим, че Исус е Бог, след като самият той не го твърди в първите текстове от Новия завет? - Той започна да разлиства Библията. - Християнските теолози дълго са разсъждавали по този въпрос, докато намерят важен пример за това в едно от посланията на Павел - Първо послание на св. апостол Павел до Тимотея. - Спря да разлиства и постави ръка върху една от страниците. - Ето какво се казва в 3:16: „Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа...“. - Историкът изгледа въпросително събеседниците си: - „Бог се яви в плът?“ Кой бог се е явил в плът? За кого говори Павел?
Валентина се поколеба, опасявайки се да не каже някоя глупост, но историкът направи окуражителен жест и тя се реши:
- Бог, който се явява в плът, е Исус, струва ми се. А може би не е? - добави веднага тя.
- Разбира се, че е Исус! - потвърди Томаш. - Това е официалната позиция на Църквата дори и днес. Исус е Бог, който се явява в плът. Но не това е основният въпрос. По-важното е, че тези думи принадлежат на Павел.
След като осъзна противоречията, които внасяше това изказване, италианката почти подскочи на стола си.
- Павел е първият от авторите на Новия завет! - възкликна тя. - Неговите писма са били написани десет или петнадесет години преди първото евангелие! Това означава, че най-старият автор твърди, че Исус е Бог!
Томаш се усмихна.