Poslednata tayna

Историкът показа знака в средата и този отдясно.

- Виждате ли това? Знаете ли какво е?

Полицаите се втренчиха в двата символа.

- Приличат на извънземни знаци - пошегува се Валентина. - От онези, които виждаме изписани върху корабите на пришълците във фантастичните филми. „Стар трек“ и други подобни.

Томаш се разсмя.

- Наистина тези знаци изглеждат малко странно - призна той. - Но съвсем не са букви с извънземен произход, Това са гръцки букви - езикът, на който е написан Новият завет.

- Така ли? - изненадаха се двамата полицаи.

Историкът кимна.

- Символът в средата е тита, а този вдясно - сигма - обясни Томаш. - Изписани заедно с чертичка отгоре, в един библейски ръкопис тита-сигма съставляват абревиатурата на едно от nomina sacra.

- Какво е това?

- Свещено име. В случая Бог.

Инспектор Пичуров скептично смръщи чело.

- Убиецът е оставил бележка с абревиатура на Бог до тялото на жертвата? С каква цел?

- Точно това се опитваме да разберем - отвърна Томаш, пренебрегвайки съмненията на българския полицай. - Най-интересното е, че предвид онова, което нашият сериен убиец вече ни разкри в предишните две съобщения, това несъмнено е намигване към Codex Alexandrinus и умелата подмяна, извършена в този ръкопис от един калиграф.

Забележката се стори позната на Валентина.

- Да не би да имате предвид онзи документ, с който професор Ескалона е правила справка във Ватиканската библиотека?

- Това беше Codex Vaticanus - поясни историкът. - А тази нова шарада ни препраща към Codex Alexandrinus, ръкопис от V век, подарък на английския крал от александрийския патриарх, който се съхранява в Британската библиотека. Това е едно от най-старите и пълни ръкописни копия на Библията, с гръцки превод на Стария завет, от който липсват само десет страници, и Новия завет с изключение на тридесет и една липсващи страници.

Италианката посочи символите

- Откъде знаете, че тита-сигма се отнасят точно към този кодекс?

- Предположението ми се основава на начина на мислене, който демонстрира досега нашият човек - обясни португалският учен. - Вече знаем, че той е като обсебен от лъжите в Новия завет. Да кажем, че наистина съществува някаква аномалия в Codex Alexandrinus и тя е свързана тъкмо с абревиатура на едно от Божиите имена. Абревиатура, съставена от тета и сигма.

- Не разбирам...

Томаш остави листчето с шарадата на масата, взе Библията си и започна да я разлиства.

- Един от проблемите на догмата за божествената природа на Исус произтича от факта, че в по-старите текстове Той не говори за себе си по този начин - обясни историкът. - Само в последното Евангелие от Йоан, написано около 95-а година, Исус ясно споменава божествената си природа. В 8:58 Йоан цитира Исус: „Преди Авраам да е бил, Аз съм“. Това е ясна препратка към „Йзход“, 3:14, където Господ казва на Мойсей: „Аз съм вечно Съществуващият“. Тоест Господ, когото цитира Йоан, е Господ от Свещеното писание.

- Аха!

- Интересното е, че в по-старите текстове от Йоан Исус не обявява това открито - побърза да изтъкне Томаш. - Дори Павел, Марко, Матей и Лука, чиито текстове са писани преди Евангелието на Йоан, не представят Исус като Бог. - Той направи иронична гримаса. - Дали не са забравили? Или са сметнали тази подробност за незначителна? Колкото по-стар е източникът, толкова по-малко божествено е представен Исус. Първото създадено евангелие е Евангелие от Марко. Кой е Исус в Евангелие от Марко? Човек, който не приема себе си за Бог. Какво казва Исус пред синедриона? Притиснат от първосвещеника с въпроса дали Той е „Христос, Синът на Благословения“, Исус отговаря в 14:62: „Аз съм“, като добавя: „и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци“. Но да не забравяме, че в еврейската традиция машиах не е Бог, а просто някой, избран от Бог. Никъде в Евангелие от Марко не виждаме Исус да твърди, че е Господ.

Инспектор Пичуров, който за пръв път присъстваше на критически анализ на Новия завет, отново се размърда на стола си.

- Извинете, не разбирам кой знае колко от Библията - започна той. - Но нима Марко не представя Исус като Син Божи?

- Всички Евангелия представят Исус като Син Божи. И какво от това? В контекста на юдейската религия изразът Син Божи не означава Божи Син, както го разбираме днес, а наследник на цар Давид, както е установено в Свещеното писание. В Псалтир Бог казва на Давид, човек от плът и кръв, че той е негов син - нещо, което се потвърждава във Втора книга „Царства“. След като Евангелията описват Исус като наследник на цар Давид, нормално е да го назовават Син Божи. И забележете, Син Божи може да е и народът на Израел, както се казва в Книга на пророк Осия, 11:1: „Когато Израил беше млад, Аз го обичах и от Египет извиках Сина Си“. Или в „Изход“, 4:22: „тъй говори Господ (Бог Еврейский): Израил е Мой първороден син“. С две думи - за Син Божи се смята онзи, който има специална връзка с Бог. Това не означава, че този някой е Бог.