Poslednata tayna

- Двадесет точки за signora Валентина Феро! - обяви той, сякаш пишеше оценка в университета. - Точно така! Този цитат е изключително важен, защото показва, че най-старият от авторите на Новия завет - и следователно най-близкият до събитията, не говори за Исус като за обикновено човешко същество, специално избрано от Бог. Павел представя Исус като самия Бог. Чрез Исус „Бог се яви в плът“. Вярно е също, че в останалите послания Павел приписва божествен статут на Исус едва след възкресението; не и приживе. Ето защо тази фраза има огромно значение - на практика най-ранният автор застъпва теология, която се появява по-късно; теология, според която Исус приживе е бил Бог.

Инспекторката от Криминалната полиция, вече свикнала с ненадейните обрати в разказите на събеседника си, се поколеба.

- Сега със сигурност ще обявите съществуването на някакъв проблем - каза тя, изпълнена с подозрение. - И мисля, че вече знам какъв е: съществува само един ръкопис, в който Павел твърди подобно нещо.

Историкът се върна към стиха, който беше прочел.

- Не, напротив - увери я той. - Този стих от Първото послание на свети апостол Павел до Тимотея се съдържа в по-голямата част от ръкописите, които са достигнали до нас.

- Тогава какъв е проблемът?

- Проблемът е, че ако потърсим този стих в Codex Alexandrinus, ще видим, че чертичката върху тита-сигма, която означава, че става дума за абревиатура на nomen sacrum, е изписана с различно мастило от онова, което е използвано за останалия текст. Изучавайки по-добре това различие, разбираме, че става въпрос за нещо, което друг копист е добавил по-късно; следователно си имаме работа с фалшификат, който отнема доверието в текста.

Той посочи първата буква от шарадата.

- Ако огледаме по-внимателно тита, виждаме, че хоризонталната чертичка в средата първоначално не е била поставена там. По-скоро става дума за капчица мастило, използвано от другата страна на страницата, която е попила в пергамента и се е появила случайно на това място.

Двамата полицаи внимателно следяха обясненията на историка; погледите им се местеха между него и шарадата, оставена от убиеца.

- И какво? Какви са последствията от тази промяна?

- Оригиналните букви не са тита-сигма, които са абревиатура на Бог, а омикрон-сигма, дума, която означава... - изписа на лист хартия двете букви от шарадата и превода им

и под тях новия вариант: първия символ без чертичка в средата и съответния превод

След това се върна към страницата от Библията с Първото послание на Павел до Тимотей.

- Тоест оригиналният текст, преписан от кописта на Codex Vaticanus в 3:16, не е: „Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа...“, а „онзи, който се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа...“. Това е нещо напълно различно, тъй като по този начин Исус престава да бъде Бог. - Той затвори книгата. - Притеснителното е, че същата промяна, направена умишлено от някои преписвачи, се среща в още четири стари ръкописа на Първото послание до Тимотея, като по този начин се предава и на по-късните копия; особено в тези от Средновековието, които повторили и обезсмъртили тази измама.

- Значи казвате, че всъщност Исус не е уподобяван на Бог.

- Точно така - потвърди ученият. - Всъщност той никога не е заявявал, че е Бог, нито апостолите са го възприемали като Бог. Това схващане възниква по-късно. Даже, както вече ви обясних, разказите на самите апостоли опровергават вярването, че Исус е Бог. Да видим епизода с кръщението. В пети стих на Първа глава от Евангелието на Марко се казва, че евреите отивали при Йоан Кръстител и всички се кръщавали от него в река Йордан, като изповядвали греховете си. След това се казва, че Исус е бил кръстен, което означава, че е имал грехове, които да изповяда. Ако Исус е Бог, възможно ли е да извърши грях? Матей пише в 24:36 как Исус предсказва края на света с думите: „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец“. Тоест Исус не е бил всезнаещ. В такъв случай питам: може ли той да е Бог?

- Ами чудесата, които е извършил? - настоя Валентина. - Не доказват ли те, че е Бог?

Томаш се засмя.

- Чудесата нямат нищо общо с предполагаемата божественост на Исус. И днес по панаирите можете да видите лечители и хора със специални способности. Античността е пълна с такива чудотворци. Аполоний Тиански, известен философ, също е бил лечител и екзорсист. В Стария завет има безброй примери за чудеса, извършени от Мойсей, Илия и други. Юдейският историк Йосиф Флавий също твърдял, че е способен да прави чудотворни лекарства и да гони зли духове. В Галилея в поколението след Исус живял лечител на име Ханина бен Доса, на когото също се приписват чудеса. Няколко десетилетия преди Исус да се роди, се появил мъж на име Хони, известен с това, че можел да предизвиква дъжд. Аполоний, Мойсей, Илия, Йосиф, Ханина и Хони несъмнено били способни да извършват чудеса, но не са били обожествявани. Говорело се, че тези хора притежават „сила“ и нищо повече.