Последният ден на Сътворението

Гласът на коменданта бликна от радиостанцията: Изглежда, слезли са доста далеч на северозапад, още по-близо до водата от предишните. Чувате ли, Стенли?

— Разбрано. Край. — Стив промени курса.

— Гледай да си все над светло поле, така блещукането на ротора по не се забелязва. Сигурно скоро ще пристигнат пак.

Две минути по-късно двата свръхзвукови изтребители проехтяха в бръснещ полет на запад. Този път още по-южно от тях.

— Имахме късмет — въздъхна Чарлс. — Мисля, че вече сме наблизо.

В същия момент се случиха няколко неща едновременно. На Стив му се стори, че проблясва нещо като пушечен огън някъде долу. А след част от секундата чу едно звънко пинг и вляво от зрителното му поле стъклото на кабината помътня около една дупка от куршум, голяма колкото нокът. Едновременно с това падащата отляво в кабината светлина се обагри в пурпурночервено и това червено за няколко секунди стана още по-интензивно.

Той инстинктивно дръпна машината вдясно до крайно косо положение и я обърна, почти докосвайки короните на дърветата на около сто: и осемдесет градуса. И попита уплашено:

— Какво става? — щом кормилото отново легна здраво в ръката му. Хвърли поглед наляво, тъй като Чарлс не отговори. Беше рухнал напред в коланите си, с широко отворени очи.

Стив стисна за миг клепачи и видя как Чарлс бърше нервно ръцете си в изсъхналата трева, за да отстрани козята кръв. Спусна главоломно хеликоптера и изключи мотора, изпълзя от кабината, залитна няколко крачки, прегъна се и повърна. Поклеча няколко минути така — не смееше да отвори очи, да се огледа. От запад се чуваше пушечен огън. После се върна при машината, освободи Чарлс от коланите, измъкна го от седалката и го положи на земята на няколко метра от машината.

Стив отчупи няколко клона и как да е поприкри хеликоптера. После взе автомата си и се запромъква на запад. Морето не беше много далеч, хладината му се чувствуваше. След около двеста метра той се натъкна на мъртво джудже от племето на Близард. Веднага след това видя безмоторника. При кацането си той беше обръснал няколко дървета, изглеждаше доста тежко повреден, но беше отворен и превозното средство бе успяло да излезе.

Той зърна един търговски наемник как пробягва, наведен през просеката. В същия момент изтрака автоматичен пистолет и мъжът се свлече на земята.

Притиснат към ствола на едно дърво, Стив се опита да се оправи в обстановката. Изстрелите май бяха дошли отдясно, там сигурно са се окупирали новопристигналите или хората от крепостта. Той успя да се промъкне, пълзейки от прикритие към прикритие, до края на друга поляна. Тук видя джипа — преобърнат на дясната си страна с простреляно предно стъкло. Една безжизнена фигура висеше полуизхвърлена от седалката на шофьора. На по-малко от пет метра от машината лежеше друг убит, и двамата от групата, която беше се приземила. По оборудването личеше, че е група от четирима. Къде бяха останалите двама? Стив приклекна и се опита да пропълзи напред под прикритието на ниските храсталаци.

— Залегни! — изкрещя нечий глас и сякаш да придаде по-голяма сила на думите си, някой го удари по рамото. Нещо го завъртя като вихрушка и го помете в храстите. Озова се до някаква фигура в защитно облекло, която го хвана за колана и го изтегли още по-навътре в шубрака. Едно изпоцапано с кал лице се обърна към него:

— Бейли — каза лицето. — Рик Бейли. — При което разтегли устата си в широк квадрат и оголи забележителна челюст. — Дайте да видя!

Едва сега Стив усети, че на лявото му рамо беше пламнала пареща болка. Той несръчно се заопипва.

— Долу ръцете! — изкомандува Бейли, преглеждайки раната. — Обикновена драскотина. Това беше момчето оттатък на дървото. С автомата не можем да го стигнем, трябва ми карабина.

Стив се сви по корем и стисна зъби.

— Що за хора са тия? — попита Бейли.

— Искат багажа ви. Най-вече мунициите.

— Така си и мислех. Но какви са?

Стив поклати глава.

— Тя е дълга за разправяне. Но са най-малко дузина.

— От тях можете да извадите четирима или петима. Излязоха от строя. Добре че ни предупредихте по радиото. И всичко това нямаше да се случи, ако веднага бяхме измъкнали джипа от проклетия безмоторник. Така можаха спокойно да ни обкръжат. Какъв късмет, че поне изтребителите не ни обстрелваха.

Стив кимна.

— Къде ви е четвъртият човек?

Бейли показа с глава в противната посока. Стив се обърна и на две крачки от себе си видя фигурата на жена, която лежеше, сгърчена под прикритието на храстите. Край нея лежеше по гръб и едно мъртво джудже, още един от племето на Близард. Куршумът го беше улучил в дясното слепоочие.

— Не повярвах на очите си, когато изведнъж до мен изскочи това шимпанзе със стоманена каска и ми каза на английски да съм осигурял огнево прикритие. Направи обаче само няколко крачки, когато снайперистът оттатък го взе на мушката. Веднага го довлякох обратно, но вече не мажеше да му се помогне.

Стив трябваше да се пребори с нов пристъп на прилошаване. После каза:

— Аз ще се опитам… Аз…

— По дяволите, ще опитате. Нищо не можем да направим, щом са толкоз много. А къде са нашите хора?