Последният ден на Сътворението

— Подценяваш времето — каза Стив. — Между днешния ден и епохата, която наричаме „човешка култура“ лежат неописуеми пустини, в които прахът на историята наново и наново ще се преобръща. Дори пирамидите не биха устояли на подобни периоди. Какво остава за някакви късчета хартия, които ще съществуват за някакво си далечно бъдеще, което и на нас самите вече ни се струва недействително. Научи ги на няколко мръсни трика, та по-лесно да оцелеят. Ето всичко, което можеш да им дадеш за из пътя напред.

Това се случи няколко седмици по-късно: Стив яздеше на север заедно с Джеръм и Ленард Розентал, за да инспектират крайбрежието, когато за първи път можа да наблюдава явлението „материализация“. Беше огромен сноп от дузина петдесетметрови тръби за нефтопровода. Ехото от пукота при материализацията се затъркаля по западните планински склонове; в двата краят на товара се раздиплиха цели гроздове от парашути, цъфнаха пролетнобели, след което вързопът величествено започна да се спуска надолу, сякаш в забавен каданс, и цопна върху морската повърхност. Изригнаха гейзери, извисиха се нагоре и все по-нагоре, после безшумно заваляха обратно. Парашутите омекнаха и се разстлаха нашироко, докато тръбите потъваха все по-дълбоко, а после се събраха в двата им края като колонии медузи, за да последват своя товар в глъбините.

През следващата пролет Стив замина с Чарлс на лов за кози в планините, на изток от крепостта. Навлякоха ботуши и панталони, тъй като местността гъмжеше от змии, облякоха кожухчета от кози кожи без ръкави върху скъсаните си фланелки, нахлупиха широкополи шапки, плетени от острица34, които да ги пазят от слънцето. Ловуваха с лъкове, за да пестят патроните и да не привлекат неканени гости.

Чарлс улучи една млада коза, но не смъртоносно. Тя побягна из планината и те се втурнаха след нея по сипеи и през гъсталаци от кактуси и; тръни, следвайки задъхано пресните следи от пот. Откриха, смъртно раненото животно, омотано в един гъст храсталак. То напразно опитваше да се измъкне, когато го наближиха, и жално врещеше. Чарлс се хвърли с рибешки скок върху козата и й заби ножа в гръкляна. Алена кръв бликна от раната, потече по дясната му ръка, с която стискаше бавно отпускащата се шия на умиращото животно. После вдигна глава. Слънчеви лъчи се плъзнаха по тясното му, загоряло от слънцето лице под широката периферия на шапката. Имаше пръски кръв по бузите и челото си. Запремига и щастливо се усмихна, бършейки ножа си. Стив му помогна да измъкнат животното от храста.

В същия момент от юг доехтя пукот от материализация. Чарлс се завъртя като ужилен от тарантул и напрегнато огледа южното небе. После съзря окървавените си ръце. Взря се в тях ужасен и объркано погледна Стив. Изпъшка:

— Това е лошо знамение. По дяволите!

И припряно се опита да се избърше в рядката, едва набола трева между камънаците, но кръвта бе започнала да засъхва и висеше на тъмни съсиреци чак до лактите му.

Стив му подаде лъка и колчана си и метна трофея на рамо. Трупът беше още топъл и отново започна да кърви. Побързаха да се спуснат надолу и хукнаха по посока на крепостта.

— Скоро ще започнат фойерверките — викна Чарлс.

След десетина минути от югоизток се появиха два изтребителя и воят им се понесе над Падината.

— Проклети да са! — извика Чарлс задъхано. — И нито едно облаче по небето! Горките момчета.

Когато най-после стигнаха крепостта, Стив имаше чувството, че са му остъргали гърлото с шмиргел. Хвърли козата в праха между бараките, махна шапката от главата си, нахлупи стоманения шлем и грабна автомата.

— Ранен ли сте? — викна Харнис.

Стив го изгледа в недоумение, после забеляза, че цялото му рамо е оплескано с кръвта на козата. Само поклати глава, тъй като не можеше да произнесе нито звук.

— Вземете хеликоптера! Другите потеглиха заедно с хората на Близард и Гудлък и всеки, от когото можем да се лишим. Внимавайте, защото на югозапад, до водата, са били забелязани търговски наемници, най-малко дузина. Дръжте се възможно по на юг.

— Къде са кацнали? — попита Чарлс.

— Още не знам. Щом получа някакъв пеленг, ще ви го предам по радиото. Хайде!

Двамата хукнаха през лагера към полетната площадка. Старият Труси вече махаше маскировката. Помогнаха му да приготви машината за излитане. Стив запали мотора. Две минути по-късно се вдигнаха и полетяха ниско над короните на дърветата в южна посока. На няколко мили разстояние двата изтребителя профучаха един след друг на изток.

— Дръж колкото е възможно по-ниско — каза Чарлс — Те са прекалено бързи. Докато ни открият, вече ще сме извън обсега на оръдията им. Но после трябва да завием рязко встрани и да изчезваме, преди да са завили и да са се върнали.

Стив бе насочил хеликоптера на югоизток навътре в района на кацането. Далеч пред тях в падината се издигаха няколко димни стълба, вероятно от бомби. Чарлс, седнал от лявата му страна, наблюдаваше непрекъснато назад.

— Дръж района под очи. Ще ти кажа, щом птичките се зададат.