Последният ден на Сътворението

Вятърът шептеше в листака, някъде съвсем наблизо запя цикада, неспирно, с почти механична точност. Слънцето се вдигаше към пладне.

Изчезналата група

„Подслушвателният пост“ представляваше една скална ниша западно от крепостта. Тя позволяваше широк обзор на юг и югозапад и се състоеше от една издатина, обрасла с ниски храсти, които предлагаха достатъчно прикритие, ако се гледаше отдолу или от съседните високи масиви. Зад нея почваше суха пещера, в която при лошо време или ако на небето се появеше неприятелски самолет, можеше да се потърси укритие. Тук имаше радиостанция с комплект батерии, които можеха да се зареждат със слънчеви клетки, както и телефон за връзка с комендантството в крепостта.

През следващите седмици Стив на няколко пъти биваше определян да стои на пост заедно с Чарлс Мърчинсън. Най-обичаше да караули сутрин, когато дни наред се разиграваше грандиозен спектакъл. Кометата, която бяха видели вечерта на пристигането си, бе излязла на дневното небе и започваше да се отдалечава от слънцето право срещу изгрева. Малко преди да се пукне денят, над източните планини се извисяваше един светлинен гейзер, сякаш изплуващото слънце дишаше като кит, после се надигаше искрящата глава на кометата, а опашката й лумваше сред изгасналите звезди, за да изтлее после и самата тя, щом утринното зарево запълнеше небето. Ден подир ден кометата изгряваше все по-рано и губеше яркостта на светлината си, опашката й се скъсяваше и постепенно огнената сабя, която бе ги изплашила при приземяването им, потъна в необятния тъмен плащ на Всемира.

Минаха месеци, но нито една група пътници за миналото не се появи на небето. На запад продължаваха да се чуват експлозии, предизвикани от материализационни процеси, но това бяха все тръбопроводи или багери, които им сипеха отгоре. Чарлс умееше да различава пратките по пукота, а с времето и Стив се научи, но въпреки това нервно се взираше с бинокъла в мъглявината на мястото на кацането, за да бъде все пак сигурен. Чарлс, напротив, нито веднъж не отдели поглед от четивото си. Обичаше да чете и Стив му заемаше книгите, които бе донесъл със себе си.

Експлозиите, чието ехо довяваше вятърът от Африка, бяха далеч по-многобройни от тези по западния край на острова, в областта на спусканията от флотата на щатите.

— Пак им пращат подкрепления — ръмжеше Чарлс. — Мечтая да дойде време, когато ония от флотата ще са така хитри, че да спуснат на мерзавците оттатък право в скута им няколко атомни бомби. Това ще ни спести сума ядове. Но учените от нашата флота не си напрегнаха мозъка да премислят нещата, също както и ония от вашата НАСА.

— Какво значи „вашата“ НАСА?

Мърчинсън се засмя сухо.

— По наше време нямаше никаква НАСА, да не говорим пък за полети в Космоса. САЩ бяха бедна страна. Не можеха да си позволят такъв разкош. Но затова пък бяха смела страна. Нашите войници спечелиха войната срещу Германия и Япония, когато Хитлер завзе прародината на Хабсбургите и се надсмя на кухия панамски колос. Какви ли не обещания ни бяха направени от посланика на кайзера, когато онзи ни заклеваше да влезем в панамериканско съглашение, за да възвърнем заедно със съюзниците завзетите Франция и Испания, да сметем силите на Оста и да хвърлим японците в морето, които бяха вече пред Лос Анхелес и правеха въздушни нападения над Мексико Сити и Пуебло.

А какво стана след войната? Всичко се забрави. Кайзерът отказа да изплати дори военните пенсии на сакатите, Които бяха си залагали главите за „Пемекс“ в Окинава и край Алгарве30. Изведнъж взеха да призовават; единството на петролодобивните страни и Максимилиан се съюзи с шейховете и шаха, а после и с аятоласите. Цените на петрола растяха ли, растяха, а при нас — броят на безработните. И така продължи до енергийните закони на Картър, когато всеки американец, който искаше да си купи стоватова крушка, трябваше да удостовери, че му е нужна за промишлени цели.