Последният ден на Сътворението

Изведнъж от срещуположния склон се вдига странен шум като пукота на фишеците, които по време на карнавала се навързват един за друг и се запалват пред стълбището на катедралата. Огнени езици заиграват на две места от храстите и в същото време глухи експлозии като от изстрели на аркебузи.

Един кон рипва, цвилейки, и пада в пропастта, като повлича със себе си мъжа, който го тегли за юздите Наоколо зейват огнени кратери и сеят смърт — гърчещи се едно върху друго нахвърлени тела, снопове от стоманени куршуми раздират подплатените с памук кожени елечета, разнищват броните като мукава, сразяват телата на конете, скала се пука и хвърчи наоколо, рикошети свистят към утринното небе. Кортес е в оптическия мерник на един снайперист, превива се и се свлича с ръка на меча, гравираното лезвие, измъкнато наполовина от ножницата; пенлива кръв, която бликва от нечий елек, едно ужасено око, което в следващия миг бива пронизано от изстрел и за част от секундата разложено на молекулните си съставни части; шлем, който се изпълва с кръв, съсирващ се белтък по парчетата кости, а над всичко — ритъмът на непрестанното тракане, тактът на този жесток мъртвешки танц.

След десет минути всичко е свършило. Релсите са изместени в друга посока. Смърт изневиделица, безмилостна разплата за една дълга трагична история, която тъкмо се готви да започне. Задушена още в зародиш.

Харнис беше отбелязал зад точката:

Дата: 29 август 1519, девет часът местно време. Място: Кофре де Пероте.

Мисия: четири-пет души, две тежки картечници, гранатомет, снайперисти. Участниците с антиколониална мотивировка, романтични интереси към културата на ацтеките.

Изпълнение: Преустроен самолет. В 747 с поставен отгоре уред (клетка), замаскиран като радарна система. Изхвърлянето комбинирано с парашутни скокове.

Цел: Да се попречи на тази фанатизирана католическа сган да пусне корен в Централна Америка и да заличи старата местна култура.

Кръстоносци — каза си Стив. Сякаш реформираната сган, която неизбежно щеше да ги последва, е с нещо по-добра от тях. Сякаш не е било крайно време кървавият жречески режим на индианските военни диктатори да бъде сметен на бунището на историята.

Но може би Америка изобщо не е била откривана и населявана от бели. Може би Колумб, без да подозира, е плавал към огъня на крайбрежните батареи на Ауисолт, натрапени му от някоя благосклонна сила на бъдещето — малък тим военни съветници от Япония или Китай при двора на касика46. Мореплавателят изчезва безследно, търсейки западния Морски път към примамливите брегове на Индия и на островите, богати с подправки, погълнат е от Саргасово море. Никаква вест от Новата земя в океана не достига в Европа, нито пък слуховете за несметни златни съкровища. Кой ли би финансирал тогава следващата експедиция?

Корекция

Дата: 12 октомври 1492, два часът местно време. Място: Гуанаани47.

Вик от платформата на горния край на мачтата. Питащи гласове в тъмнината, запалват факел. Мъже, които са спали на палубата, си търкат очите и се катерят по вантите, за да открият брега. Нищо не се вижда. В небето още блещукат звезди през дупките на облаците. Скърца такелажът, водата бълбука лениво край бордовете. Отново вик от наблюдателницата.

— Земя!

Заповеди, оръдеен изстрел. Сигнали прелитат между корабите, щурманите съгласуват действията си.

Да! Дори може да се подуши. Земя е. Силен мирис на подправки и гнилота, които вятърът довява, шум от прибой.

Платната се смъкват, хвърля се лота. Застават голи до кръста на палубата в хладината на ранното утро. Постепенно звездите избледняват в оловния предизгрев. Бряг. Всички се взират като вцепенени, опипват се, за да се уверят, че не сънуват. Те са покорили безкрайността, не са прескочили кръга на земния свят и не са се сгромолясали в пропастта. Достигнаха земя, както им обещаваше адмиралът.

На брега мъждукаща светлина. Огън? Далечен вик. Хора?