Последният ден на Сътворението

На борда се качиха: Рикардо Руис и Нина Джеймисън, Ленард Розентал и Елмър Труси, Джеръм Банистър и Пол Лури, Гудлък и Рик Бейли, Сноубол и Стив Стенли, един джип с ремаркето, четиринадесет камили и естествено — Дейви.

От север бяха дошли свободни колонисти, които, чули за разформирането на крепостта, вече не се чувствуваха в безопасност. Неколцина търговски наемници от Африка също се качиха на борда. Те заплатиха прехвърлянето с ценни тигрови кожи и нокти, които в Атлантида можеха да донесат цяло състояние, с криви саби от най-изкусна арабска изработка, със златни и сребърни украшения с причудливи форми и изящни кожени изделия.

— От кои времена датират тези неща? — запита Стив един от търговците. Той вдигна рамене и отвърна на арабски. Стив не го разбра.

— Смята, че тези вещи са извън времето — отговори му друг и изкриви тъмното си лице в усмивка. — Не разбира въпроса ви.

Стив кимна.

Барката се носеше в блещукащата обедна светлина на северозапад с издуто от силния южняк могъщо платно. Кормчиите в тъмни бурнуси и тъмни тюрбани дремеха, облегнати на веслото, в обедната жега. Повечето пасажери бяха потърсили закрила под тентата или пък се бяха оттеглили под палубата за следобедна почивка.

Стив извади скиците на Хауард Харнис и ги запрелиства. Дейви му правеше компания и душеше любопитно жилавата на зелени и бели ивици компютърна хартия.

Изпадна някаква изрезка от вестник. Беше „Нюзуик“ от 17 октомври 1983 година. Напечатана на лоша хартия, се мъдреше доста избелялата снимка на помпозно облечен стар мъж, а под нея:

Атентат върху Максимилиан V

Мексико Сити — АП: Като по чудо във вчерашните вечерни часове старият хабсбургец избегна куршумите на един атентатор, който бе издебнал монарха, когато напускаше след вечерня катедралата, за да се отправи към националния дворец. От императорското семейство не е бил ранен никой. Един от телохранителите на кайзера намерил смъртта си при престрелката. Атентаторът е бил хванат. Съгласно съобщения на Националната гвардия той отказал да съобщи принадлежността си към някоя групировка. Показанията му са противоречиви. Атентаторът явно е живял дълго време в чужбина. Това показват чуждият му акцент, както и някои предмети, които е носил у себе си.

Некачествена работа! — беше написал в полето с печатни букви Харнис, а отдолу: Беше обезглавен лейт. Мърчинсън.

Стив изтегли между пръстите си безкрайната лента, разглеждайки пробабилистичната40 плетеница на линиите на времето. Някои точки бяха подчертани.

Март 1867: Победа на мексиканските въстаници над френските нашественици. 19 юни 1867: Керетаро: Фердинанд, Максимилиан, ерцхерцог на Австрия, от 1863 кайзер Максимилиан I на Мексико, разстрелян от отделение стрелци на Беиито Хуарес. В полето: Твърде невероятно развитие. Успешна корекция на курса? Малко по-нагоре: 1519 — Ернандо Кортес.

Притвори очи. На 16 август от Семпоала потеглили четиристотин души с петнадесет коня и шест оръдия, двеста тамини41 носели аркебузите, останалите тежки оръжия и храната. Ризници имали само ездачите и командирите. Цели три дни си проправяли път из горе щата влажна низина и заразените от комари блата на Тиера Калиенте42. На четвъртия ден започнали изкачването по мъгливите склонове на Кофре де Пероте43. Пътят ставал стръмен, по изсечени в скалата стълби достигат изтощени Хикочималко. По залез съзират на юг масива на Спера Мадре с извисената над него безупречна пирамида на Оризаба. Зад тази планинска верига лежи равнината. Обетованата земя, златният град Теночтитлан44.

Нощта е свирепо студена. Войниците с просмукани от пот памучни елеци мръзнат жестоко. Още преди зазоряване напускат лагера и се изкачват към прохода, които кръщават Пуесто де Номбре де Диос45. Носачите напредват много бавно, конете трябва да се теглят за юздите; въздухът става по-разреден, по-леден, дъхът на животни и хора образува летливи облачета, докато зад тях слънцето се издига червено от омарата на крайбрежието. Отпред блести заснеженият връх на Оризаба, в пропастите тегне мъгла. Пътят възлиза зигзагообразно нагоре в планината, долината се стеснява. Корекция