Последният еднорог

Въпреки всичко, в което костите ѝ вярваха и сърцето ѝ знаеше, кожата на Моли се ужаси за момент; но сетне еднорогата издиша нежно в свитата ѝ длан и Моли се усмихна, докато пръстите ѝ се затваряха около топлинката.

— Е, тръгнали сте в грешната посока — рече тя.

Слънцето изгряваше, когато тя ги поведе обратно по пътя, по който бяха дошли, покрай Къли, все така отпуснат върху дънера си, през поляната и отвъд. Мъжете се връщаха: наблизо пукаха сухи съчки, а храсталаците се чупеха с плющене. Веднъж им се наложи да се свият сред бодлите, докато двама от капналите разбойници на Къли изкуцукаха край тях, чудейки се горчиво дали образът на Робин Худ бе истински или не.

— Подуших ги — казваше първият. — Очите лесно се подлъгват, а и по природа са си шмекери, но има ли пък сянка, дето да мирише?

— Очите са лъжесвидетели, така е — изсумтя вторият, който изглеждаше сякаш е навлякъл блато. — Но наистина ли се доверяваш на доказателствата на ушите, на носа, на основата на езика си? Не и аз, приятелю. Вселената мами сетивата ни, а те лъжат нас, и как тогава можем да сме друго освен лъжци? Аз лично не вярвам ни на вестта, ни на вестителя; ни на чутото, ни на видяното. Може и да има истина нейде, но тя никога не кацва при мен.

— Ха — обади се първият с озъбена усмивка. — Ама и ти се юрна с другите след Робин Худ и цяла нощ го търси с викове и крясъци, точно като другите. Защо не си спести мъките, щом си толкова наясно?

— Е, човек никога не знае — отвърна вторият глухо, плювайки кал. — Може и да греша.

Принц и принцеса седяха на брега на поток в гориста долина. Седемте им слуги бяха опънали ален навес под едно дърво и младата кралска двойка ядеше пакетирания си обяд под акомпанимента на лютни и теорби [16]. Никой от двамата не изрече и дума, преди да приключат с храненето, после принцесата въздъхна:

— Е, май е време да свършвам с тази глупост.

Принцът започна да чете списание.

— Би могъл поне… — обади се принцесата, но принцът продължи да чете. Принцесата даде знак на двама от слугите и те засвириха старинна музика на лютните си. Сетне тя направи няколко крачки по тревата, вдигна в ръка оглавник, ярък като яйце, и извика:

— Ела, еднороже, ела! Ела, красавецо, ела при мен! Туктуктуктуктук!

Принцът се изкиска.

— Не викаш пилци, нали се сещаш — отбеляза, без да вдига поглед. — Защо не изпееш нещо, вместо да къткаш?

— Ами правя каквото мога — изплака принцесата. — Никога преди не съм призовавала такова същество.

Но след кратко мълчание тя запя:

Аз съм кралска дъщеря.
Да ми се прииска само,
даже волната луна
ще замре на мойто рамо.
Никой хич и не помисля
да скъпи туй, що желая.
Никога не ми е липсвал
даже малък къс от Рая.

Аз съм кралска дъщеря,

вътре в себе си старея.
Затвор е моята душа,
в плътта си окована, крея.
Отказала се бих от замък
и просила от праг на праг,
да зърна сянката ти само —
дори веднъж и нивга пак.

Така пееше, отново и отново, а сетне викаше «Добър еднорог, хубав, хубав»; накрая заяви гневно:

— Е, какво повече да направя? Отивам си у дома.

Принцът се прозя и сгъна списанието си.

— Направи достатъчно, за да изпълниш изискванията на обичая — каза ѝ, — а никой не очаква повече. Беше просто формалност. Сега можем да се оженим.

— Да — отвърна принцесата, — сега можем да се оженим.

Слугите започнаха да прибират всичко обратно, докато двамата с лютните свиреха весела сватбена музика. Гласът на принцесата звучеше малко тъжно и непокорно, когато каза:

— Ако наистина имаше еднорози, досега да е дошъл един от тях. Повиках го тъй сладко както всяка друга, а и имах златния оглавник. И, разбира се, съм чиста и недокосвана.

— Поне за мене си — отговори равнодушно принцът. — Както казах, изпълняваш изискванията на обичая. Е, не изпълняваш изискванията на баща ми, впрочем както и аз самият. За тях ще трябва еднорог.

Бе висок и лицето му бе меко и приятно като бонбон.

Щом заминаха със свитата си, еднорогата излезе от гората, последвана от Моли и магьосника, и пое отново по пътя си. Много по-късно, докато се скитаха из други земи, където нямаше потоци или зеленина, Моли я попита защо не се бе отзовала на песента на принцесата. Шмендрик се приближи, за да чуе отговора, но все пак остана от своята страна на еднорогата. Той никога не вървеше от страната на Моли.

Еднорогата каза: