Последният валс на Матилда

— Брат ми Джон е болен и би трябвало да постъпи в болница или поне да се махне за известно време от тръстиката, но е голям инат, така че не можах да го убедя да се откаже от тази работа и да промени живота си. Напразно ходих дотам, но се радвам, че се видях с Гил на връщане.

— Искаш ли бира и сандвичи? — каза Джени със запъване и се зачуди защо не можеше да води нормален разговор с този мъж, без да й се свие гърлото.

Изнесе импровизираната вечеря на верандата. Имаше нужда от повече въздух.

Брет я последва и се подпря на перилата, наблюдаваше я, докато сервираше храната.

— Утре е Денят на австралийската армия. На този ден се провеждат конни надбягвания. Мислех си, че ще искаш да дойдеш с мен.

Тонът му беше напълно неутрален и Джени се почувства в свои води. Добре, че преди малко не се показа като пълна глупачка.

— Знам. Провеждат се в Караджонг, нали? Слушах разговорите по радиостанцията. Напоследък това е основна тема.

Той кимна.

— Фермата е най-голямата в областта и по традиция всяка година празникът се провежда там. Веселбата трае три дена, затова си вземи необходимите неща.

Джени се опита да потисне вълнението си и започна да се храни. Възможността да се срещне със семейство Скуайърс бе твърде добра, за да я изпусне.

— Къде ще отседнем? В някое от бунгалата?

— Тъй като си новият собственик на Чаринга, предполагам, че ще те настанят в къщата. — Той я погледна над чашата с бира. — Те ще се чувстват поласкани да им бъдеш гост. Откакто си дошла в Чаринга, оживените коментари по радиостанцията не спират.

— Знам това — засмя се Джени лукаво. — Подслушвах ги. — Тя задъвка сандвича си. — Надявам се, че няма да ги разочаровам. Не съм свикнала с подобна скандална известност.

Брет се усмихна развеселен.

— За да се сдобиеш със скандална известност, трябва да извършиш нещо нередно, Джени. Не мисля, че има опасност да направиш нещо подобно.

Джени се замисли за Етън Скуайърс и сина му и мълчаливо допи бирата си. Навярно можеше да убеди стария Скуайърс да попълни някои от празнотите в дневниците на Матилда. Щеше да й е интересно да разбере защо Чарли така внезапно се е отказал от Матилда.

— Как точно протича празника?

— Първо има тържество в памет на загиналите войници в Уолаби Флатс, после се връщаме в Караджонг за конните надбягвания. На предварителните кръгове се явяват всички желаещи. Почти всеки мъж в Нов Южен Уелс се надява да се класира за финалите, които са на третия ден. Разбира се, организират се няколко пикника, има фойерверки и панаир. Последната вечер завършва с танци в Караджонг.

— Явно всички се забавляват много на този ден.

Брет се усмихна.

— Така е. На жените им харесва не по-малко; отколкото на мъжете, защото имат възможност да се издокарат и да поклюкарстват.

— По кое време ще тръгнем утре?

— Много рано сутринта. Аз ще пътувам с конете, затова е по-добре ти да караш камионетката. — Брет погледна към Рипър, който спеше под стола на Джени. — Рипър ще трябва да остане тук. Кучетата от Караджонг ще го хапнат за закуска.

Рипър явно разбра, че се говори за него, защото дойде, като въртеше опашка и легна, за да го погалят по коремчето.

— Марш от тук, приятелю. Вече си измих ръцете.

Брет се смееше гърлено, докато си играеше с жизнерадостното кученце. Когато вдигна поглед към Джени, тя почувства нещо подобно на копнеж. Отмести веднага погледа си и отпи голяма глътка от възтоплата бира. Самотата я караше да си въобразява разни неща. Той се държеше просто приятелски — и имаше опасност да се покаже като пълна глупачка, като си мисли, че зад поведението му се крие нещо друго.

Слънцето се придвижваше надолу по небосклона и хвърляше мимолетно було от розови и оранжеви цветове върху земята. Брет и Джени довършиха вечерята си. Джени погледна часовника си и прикри прозявката си.

— Ако ще ставаме толкова рано, по-добре е да си лягаме — каза тя небрежно. Всъщност изобщо не й се спеше — би предпочела да седи на верандата с Брет и да наблюдава как Южният кръст заблестява на фона на нощното небе.

Когато станаха, Брет я погледна. Погледът му бе загадъчен и неразгадаем. В последвалото мълчание Джени почувства как нещо я притегля към него, но магията изчезна, когато той нахлупи шапката и си тръгна.

— До утре в пет сутринта. Лека нощ, Джен.

Джени наблюдаваше леката му походка през голото пространство на двора и как ниските му ботуши вдигаха прах. Това беше походка на човек, прекарал много часове на седлото. Тя се усмихна при мисълта дали той може да танцува и се изчерви, като си помисли за усещането от силните му ръце, а после изсумтя, възмутена от себе си и влезе в къщата. Питаше се кого заблуждава. Та тя беше собственичката на фермата, той работеше за нея и си имаше приятелка, а и вероятно изобщо не можеше да танцува.