Последният валс на Матилда

Кравите бяха основният проблем, с който досега не се бе сблъсквала. Старите кравари не можеха да работят повече, а кравите имаха съвсем различни нужди от овцете. Всяка нощ тя се потеше над книгите, разучаваше цените, развъждането, клането и безбройните болести, с които трябваше да се справя. Не се учудваше, че новият собственик не иска да се занимава с тях. По време на суша поддържането на едрия рогат добитък излизаше много скъпо, а и стадата изпотъпкваха с тежките си копита тревата.

Оградите, които разделяха Уилга от Чаринга, бяха поставени отново, но Матилда още не се бе запознала с новия собственик, макар че по радиостанцията се говореше, че бил млад и красив — добра партия за някоя щастливка. Матилда се чудеше дали слуховете са верни и колко дълго щеше да издържи той в Уилга.

Тя нямаше време да се занимава с гражданите, които смятаха, че животът тук е лесен и се съмняваше, че той ще се окаже по-различен от останалите, които след края на войната се заеха с фермерство.

Нае още трима овчари, един кравар и две момчета. Трима от работниците в Чаринга дойдоха да питат за старите си работни места и Матилда охотно ги взе на работа. В Чаринга имаше нова плевня, нов обор, с отделни клетки за кравите и четири хиляди декара пасища, отделени само за тях. Тревата беше висока, цените на вълната, овчето месо и млякото се покачваха. Европа гладуваше и огромните пасища на пустошта снабдяваха света с месо. Най-после в банката имаше спестени пари и реална надежда за бъдещо благоденствие.

Пестенето беше начин на живот за Матилда от години и тя не можеше да се откаже от него току-така, но знаеше, че трябва да върви в крак с времето и през следващата година започна да модернизира Чаринга. Купи си нова готварска печка, газов хладилник и малко по-нова камионетка. Луксът на електричеството дойде от двата генератора — един за къщата и един за стригачницата, която беше ремонтирана и разширена. Купи и нови завеси и удобни столове, чаршафи, порцеланови съдове и тенджери, които направиха Чаринга по-уютна за обитаване. Бунгалото на овчарите бе разширено, имаше нова готварница и нова барака за работниците.

Матилда инвестира в закупуването на породисти овце за развъждане, купи един овен и шест прасета. Предполагаше, че ако нещата вървяха все така добре, в близките няколко години можеше да си позволи да построи ковачница и кланица. По такъв начин Чаринга щеше да стане напълно независима и щяха да се икономисат пари. Готовите подкови за конете бяха много скъпи, същото се отнасяше и за цената за клането на животните в месарницата на Уолаби Флатс.

Въпреки новопридобитото си богатство Матилда продължаваше да патрулира по пасищата и да наглежда работата в Чаринга. Старите навици трудно умираха, освен това й доскучаваше в къщата, особено сега, когато Една, Дора и Дейзи се бяха научили да вършат добре домакинската работа. Матилда все още яздеше, облечена в обичайните си опърпани панталони и широка риза, нахлупила ниско старата, пропита от пот филцова шапка.

Този следобед навън беше много топло и влажно, дъждът от предишната нощ се изпаряваше над гъстата трева и блестеше по листата на дърветата в подножието на Тжаринга. Матилда свали шапката си и избърса потта от челото с ръкава на ризата.

На потрепващия хоризонт се виждаха неясните фигури на кон и ездач и докато отпиваше от меха с вода, тя наблюдаваше как почти призрачните силуети се избистряха и приближаваха.

Първоначално си помисли, че това е един от нейните овчари, но когато приближиха, видя, че мъжът беше непознат. Матилда прибра водата и се протегна за пушката си. Много години минаха от Голямата депресия и времето на бродещи скитници, но за всеки случай трябваше да бъде нащрек. Овчарите й бяха разпръснати из хилядите декари земя на Чаринга и тя беше сама.

Застана неподвижно на седлото и зачака приближаването на ездача. Трудно беше да се каже колко е висок един мъж, когато е на седлото, но тя предположи, че този е над средния ръст и очевидно беше свикнал да язди.

— Добър ден — провикна се той, когато се приближи на разстояние, от което можеше да бъде чут.

Матилда му отговори, като помаха с ръка, но с другата продължаваше да държи здраво пушката. Забеляза, че е с широки рамене и тесен ханш. Ризата му бе разкопчана около врата и кожените му панталони бяха покрити с прах. Тя не можеше да види лицето му под сянката на широкополата шапка, но когато се приближи, съзря дружелюбно изражение.

Той рязко спря бойния кон и свали шапката си.

— Вие сигурно сте госпожица Томас — каза провлачено. — Радвам се да се запознаем най-сетне. Аз съм Фин Макколи.

Косата му беше черна и къдрава, имаше топла усмивка, а очите му бяха необичайно сини. Трудно беше да се каже на колко години е, защото климатът тук състаряваше хората по-бързо, отколкото в градовете — но слуховете, разнасяни по радиостанцията и от уста на уста, бяха верни — призна Матилда, Той беше най-красивият мъж, когото беше виждала някога.

— Приятно ми е — каза със заекване. Все още се притесняваше от непознати, а той я свари неподготвена. — Как ви се вижда Уилга?