Последният валс на Матилда

Сега, като се вглеждаше в него, забеляза, че кожата му е загубила здравата си, черна лъскавина и има пепелив цвят. Тя си помисли, че годините не прощаваха на никого, пресметна бързо наум и се стресна, че самата тя е на почти трийсет и шест години. Как летеше времето. Сега бе по-стара от възрастта, на която умря майка й.

Матилда се отърси от тези мисли и докосна кльощавото рамо на Гейбриъл.

— Остави тези безсмислени приказки — каза решително. — Земята ще мине без твоите стари кокали още някоя и друга година. Аз се нуждая повече от теб, отколкото Страната на духовете.

Той поклати глава.

— Сънят идва скоро. Гейбриъл трябва отиде при земята, да срещне неговите предци, да хвърли звезди в небето. — Той се усмихна с беззъбата си уста. — Ти гледай, господарке. Един ден видиш нова звезда.

— Млъкни, Гейб — прекъсна го остро тя. Ако той си тръгнеше, тогава и останалите от племето щяха да си отидат. Той беше станал част от Чаринга и без него нищо нямаше да е същото.

— Говориш глупости. Ще поживееш още доста години. Не се отказвай от живота си предварително.

Той изглежда не я чуваше.

— Чаринга щастливо място, господарке — промърмори той, загледан в спечената земя и клюмналите дървета. — Скоро дойде дъждът. Мъже се върнат вкъщи. Имаш нужда от мъж, господарке. Мъж и жена трябва да бъдат заедно.

Матилда се усмихна. Гейб беше изкусен майстор, когато искаше да смени темата на разговора, но понякога й се искаше да не повтаря все един и същ изтъркан мотив.

Той се загледа в далечината и очите му се навлажниха.

— Във Времето на приказките черен мъж среща черна жена. Черен мъж казва: От къде си?

Жена казва:

— От юга. Ти откъде си?

Черен мъж казва:

— От севера. Сама ли пътуваш?

Жена казва:

— Да.

Черен мъж казва:

— Ти моята жена.

Жена казва:

— Да, аз твоята жена.

Гейбриъл обърна сериозното си лице към нея.

— Мъж има нужда жена. Жена има нужда мъж. Ти имаш нужда мъж, господарке.

Матилда се вгледа в дълбините на мъдрите му, черни очи и разбра, че той казваше истината такава, каквато я виждаше. Тя не можеше да направи нищо, за да го спре да не си отиде. С тези приказки Гейб искаше да е сигурен, че ще има кой да се грижи за нея, когато него нямаше да го има.

— Бори се, Гейб. Не ме напускай сега. Имам нужда от теб. Чаринга има нужда от теб.

— Духовете пеят, господарке. Не можеш да се бориш срещу пеенето. — Той се изправи и впери за дълго поглед в нея, после си тръгна.

Матилда го видя как пролази в колибата и гушна най-малкото от децата си. Той седеше напълно неподвижен, загледан към необятните простори на Северен Куинсланд, а детето лежеше кротичко и го гледаше, сякаш четеше мислите му и разбираше какво му предстои.

Пратениците на император Хирохито подписаха японската капитулация в неделя, 2 септември 1945 година и светът най-после си отдъхна с облекчение. Войната свърши. За австралийските фермери това бяха шест дълги, изнурителни години. Европа започна да възстановява с много труд опустошените си градове, а Австралия се върна към земята си.

Повече от десет години не беше валяло истински, но сутринта, когато бе обявен мирът, небето почерня, изпълни се с облаци, разтвори се и дъждът се изля върху напуканата земя.

Матилда си мислеше, че богът на отец Райън е задържал дъжда за назидание, за да накаже хората за насилието и омразата. Дъждът може би беше знак за неговото опрощение, знак, че идваха по-добри времена.

Тя излезе навън заедно с аборигените и застана под дъжда, за да усети неговата освежаваща хладина. Земята погълна покойния дъжд и потоците и езерцата започнаха да се пълнят. Валя с часове, пръстта потъмня и навсякъде потекоха буйни, поройни реки от кал. Животните в полетата застанаха с разкрачени крака, за да може хладната вода да се стича по гърбовете им и да отнесе въшките и кърлежите, впили се в кожата им. Дърветата се приведоха под пороя, папагалите увиснаха от клоните, разперили крила, с главите надолу, за да се очистят от прахта. За Матилда трополенето на дъжда по ламаринения покрив беше най-сладкият звук на света.

Тя застана на верандата. Беше мокра до кости, но това нямаше никакво значение. Колко приятен беше въздухът, прохладен и напоен с божествената миризма на мокра пръст. Как покорно се навеждаха евкалиптите под тежестта на водата, листата им докосваха земята, клоните им блестяха като сребро под притъмнялото небе. Животът изведнъж стана хубав. Войната свърши, мъжете щяха да се приберат и земята щеше да роди чудна, живителна трева. Резервоарите на Чаринга тъкмо се бяха изпразнили. Хората във фермата оцеляха. Гейбриъл имаше право. Това място носеше късмет.

Дъждът продължи три дена и три нощи. Реките преляха от коритата си и земята се покри с кал, но овцете бяха в безопасност на по-високите места, а кравите — на по-отдалечените от потоците пасища. Двайсет и пет сантиметра дъжд означаваше, че ще поникне нова, силна трева. Двайсет и пет сантиметра дъжд означаваше, че те щяха да оцелеят.