Последният валс на Матилда

Австралийците и американците се биеха ожесточено, за да изтласкат японците от Индонезия, но стотици от тях измряха от лютия студ и тропическата треска — врагове, които помитаха цели дивизии по-бързо от куршумите на снайперистите.

Матилда слушаше новините, когато можеше, и се опитваше да си представи кошмара да водиш война в джунглата, която светеше от фосфоресциращите гъби и тънеше в изпаренията от тропическите дъждове. Австралийците и американците падаха покосени не от врага, а от условията, в които се биеха. Болестта бери-бери, заразните болести по крайниците, откритите рани, които привличаха пълзящите и жилещи гадини, маларията и холерата бяха неизбежен спътник в джунглата. Всичко това караше Матилда да се чувства щастлива, че живее в условията на суша. Колко ли копнееха австралийските момчета да помиришат напечената земя по родните си места и да усетят топлото сухо слънце върху лицата си след влагата и горещината на джунглата.

Отначало Гейбриъл се страхуваше от радиото, размахваше срещу него юмрук и сипеше остри проклятия, но Матилда му показа, че то не е опасно, като сядаше върху апарата и го включваше и изключваше, докато той не се успокои. Тази вечер той отново дойде, заобиколен от многобройното си племе и зае мястото си на прага, седнал с отпусната върху коляното ръка, докато слушаше новините. Тя много се съмняваше, че някой от тях разбира нещо от казаното, но те обичаха да слушат концертите, излъчвани след новините.

Матилда и Гейбриъл бяха станали приятели през годините и тя дори понаучи доста от езика му, за да може да разбира приказките, които бяха основна част от племенната им традиция. Той беше избухлив понякога и го мързеше да работи, но Матилда очакваше с нетърпение компанията му в редките вечери, когато си позволяваше да поседи на верандата.

Тази вечер тя седеше на люлеещия се стол на майка си и слушаше унесено напевния глас на Гейбриъл, който седеше на най-горното стъпало, заобиколен от племето си и разказваше историята за сътворението на света.

— В началото имало само тъмнина — започна той и погледна към запленените лица на децата. — Било студено и тъмно и тъмнината обгръщала планините и полетата, хълмовете и долините, и дори пещерите. Нямало вятър, не се чувствал дори лек повей. Дълбоко в тази ужасна тъмнина спяла една красива богиня.

Сред хората от племето се разнесе тих шепот. Те обичаха тази история. Гейбриъл се намести по-удобно на стъпалото.

— Един ден великият Дух-Отец прошепнал на красивата богиня: „Събуди се и дай живот на света. Започни с тревата, премини към растенията и дърветата. Щом свършиш с тях, създай насекомите, влечугите, рибите, птиците и животните. После можеш да си почиваш, докато нещата, които си създала, изпълняват ролята си на земята.“ Богинята на Слънцето си поела дълбоко дъх и отворила очи. Тъмнината изчезнала и тя видяла колко е пуста земята. Полетяла надолу към равнината Нуларбор, където построила дома си, после се отправила на запад и вървяла, докато не се завърнала отново в дома си на изток. Навсякъде, където стъпвала, пониквала трева, храсти и дървета. После тя тръгнала на север и вървяла, без да спира, докато не стигнала на юг, и повтаряла така пътуването си, докато цялата земя не се покрила с растителност. Тогава тя останала в равнината Нулабор, за да си почива сред гигантските дървета и тревата, която била създала.

Насядалите в кръг слушатели започнаха да кимат в съгласие и Матилда се почувства привилегирована, че е част от такъв древен ритуал.

— Великият Дух-Отец дошъл отново при нея и й казал да отиде в пещерите и бърлогите и да вдъхне живот на съществата, които ги обитавали от много дълго време. Тя му се подчинила и скоро нейната сияйна светлина и топлина родили рояци от прекрасни насекоми. Те били с най-различни цветове, размери и форми и като летели от храст на храст, оцветявали всичко в техните багри и направили земята божествено красива. След дълга почивка, през която богинята не спирала да свети, тя подкарала своята колесница от светлина и се качила в планините, за да види сътвореното от нея великолепие. След това посетила недрата на земята и прогонила тъмнината от там. От тази бездна излезли змиите и гущерите, които лазят по корем. От разтопения лед се образувала река, която потекла в долината. Във водите й се въдели най-различни видове риби.

— Богинята на Слънцето видяла, че създаденото от нея е добро и заповядала новият живот да съществува в хармония. Когато се върнала да си почине в долината Нулабор, тя отишла отново в пещерите и със светлината си създала огромен брой птици с различна окраска и животни с най-различни форми и размери. Всички тези създания я гледали с любов, щастливи, че са живи. Духът — Отец бил доволен от сътвореното.