Последният валс на Матилда

— Скъпо мое момиче, какво точно си мислиш, че можеш да постигнеш тук? — Той махна към подгизналите с вода ливади и порутени обори. — Това място се разпада и сега, когато дъждовният сезон мина, кредиторите на Марвин ще дойдат да си искат парите. Ще трябва да продадеш прасетата, машините, конете, а вероятно и останалите овце.

Матилда го изслуша невъзмутимо. Той беше мъж с власт, а тя — само на петнайсет години. Ако паднеше в ръцете му, щеше да загуби всичко. Знаеше, че е прав — беше прекарала много безсънни нощи в размисъл над дълговете и възможността да ги изплати.

— Защо се интересуваш от неща, които не те засягат? — каза рязко.

Сърцето й заби ускорено, когато й хрумна неприятно предположение.

— Нямаме дългове към теб, нали?

Изражението му се смекчи и той поклати глава.

— Обещах на майка ти, че ще те наглеждам и че няма да давам пари назаем на Марвин — Той се наведе напред. — Въпреки твоите опасения аз съм честен човек. Възхищавах се на майка ти и сега съм дошъл само заради нея. Ако получа Чаринга, то това ще е по честен начин.

Матилда го погледна право в очите и сърцето й заби още по-силно.

— Дори този начин да включва женитбата ми със сина ти?

Мълчанието му бе красноречиво.

— Не съм глупачка, Скуайърс. Знам, че Андрю прави каквото му кажеш — точно затова не искам да имам нищо общо с него. Можеш да му кажеш да престане да ми изпраща покани за неговите забави. Не ме интересува. И разбери — Чаринга не е за продан или размяна.

Етън загуби търпение. Изражението му се промени и очите му гневно засвяткаха.

— Ти, малко глупаво момиченце — просъска той. — Къде ще получиш по-добро предложение? Доведеният ми син ще ти осигури живот, за какъвто не си и мечтала и при това ще запазиш Чаринга.

— Само че Караджонг ще я погълне — каза Матилда с равен глас. — Не става Скуайърс.

— Как, по дяволите, си мислиш да управляваш това място сама и то без достатъчно животни.

— Ще се справя.

Матилда мислеше трескаво. Трябваше да има начин да избегне кредиторите на Марвин. Оцеляването на Чаринга зависеше от това.

Етън поклати глава.

— Бъди разумна, Матилда. Предлагам ти начин да започнеш на чисто, без дългове. Пусни ме да вляза, за да обсъдим условията. Ще се изненадаш от цената, която можеш да вземеш за фермата, независимо от състоянието, в което се намира в момента.

Той се изправи върху стремето, готов да скочи от седлото.

Матилда вдигна пушката.

— За теб съм госпожица Томас, Скуайърс. И не съм вече малко глупаво момиченце — каза с ожесточение. — Възсядай коня си и се махай.

Устните на Етън се свиха, а очите му святкаха гневно, докато сядаше на седлото. Дръпна рязко юздите на коня, който се стресна и започна да рие с копита в калта.

— Интересно ми е колко дълго смяташ, че можеш да оцелееш тук сама? Може и да си мислиш, че си издръжлива колкото майка си, но ти си само едно хлапе.

Матилда погледна цевта на пушката и сложи пръст на спусъка.

— По-голяма съм отколкото си мислиш. Ще съм ти благодарна, ако не се държиш с мен покровителствено. А сега изчезвай, преди да съм пуснала един куршум в модерната ти шапка.

Етън овладя буйния кон, като не сваляше очи от лицето й.

— Ще съжалявате, госпожице Томас — каза саркастично. — Обзалагам се, че няма да изкарате и месец. После ще ме умолявате да ви отърва от Чаринга. Само че тогава цената ще бъде много по-ниска.

Матилда наблюдаваше от верандата как Етън обърна коня и препусна в галоп към Караджонг. Разстоянието между двата имота бе повече от сто и петдесет километра, но тя не се съмняваше, че ще го види отново. Скуайърс беше хитър противник. Нямаше да се откаже толкова лесно.

Тя отпусна пушката и избърса потта от дланите си, докато гледаше смаляващите се фигури на коня и ездача. Трепереше цялата, но настроението й бе приповдигнато въпреки заплахите. Трябваше да внимава със Скуайърс, но първият рунд от битката за Чаринга бе спечелен от нея.

Матилда свирна и Блу дотича веднага, готов за работа, с наострени уши и светнали очи. Подтичвайки около краката й, я съпроводи до обора и приседна неспокойно, през това време тя оседла Лейди.

Докато яздеха с Гейбриъл към пасището, за да съберат овцете, както правеха всяка пролет, Матилда си мислеше колко много бе оредяло стадото. Но независимо от това овцете си бяха нейни и тя бе решена да успее там, където баща й не бе успял.

Джени затвори дневника. Гърбът я болеше, а клепачите й тежаха. Тя погледна часовника и видя, че бе прекарала повече от дванайсет часа в света на Матилда. Нощта се бе спуснала отдавна и Чаринга спеше, но въпреки умората, Джени чувстваше в себе си искрица надежда. Матилда се намираше на прага на новия си живот. Там, където някога бе имало само отчаяние, сега имаше надежда и решителност.

Джени стана от леглото и отиде при сандъка в кухнята. Отвори го и извади морскозелената рокля. Допря я до лицето си, преди да се мушне в копринените гънки.