Последният валс на Матилда

Докато се движеше под такта на далечната музика, тя се зачуди дали призрачният й партньор ще се появи и този път, макар че всъщност това нямаше значение, защото знаеше, че Матилда й бе дала урок по оцеляване, какъвто нямаше да научи никъде другаде.

Глава 7

Джени се събуди от гласовете на розово-сивите папагали, които дърдореха сред пиперовите дървета под прозореца й и от сподавения кикот на папагалите кукабура, които пазеха териториите си в евкалиптовата горичка. Чувстваше се отпочинала и спокойна, въпреки недоспиването през последните няколко нощи. С удоволствие се изтегна в леглото и чак тогава стана.

Този ден имаше намерение да научи повече неща за Чаринга, да отдели време за наблюдение, да послуша разговорите на работниците, докато си вършат работата. Беше събота и, както вече знаеше от мамчето, се работеше само половин ден, така че щеше да има възможност да поговори със стригачите и помощник-овчарите, а може би и с аборигените. Беше решила да опознае реда тук, да изучи тънкостите и капаните на ежедневните трудности, с които Матилда сигурно се бе сблъсквала.

Джени се облече и си приготви чай. Следващото нещо, което искаше да направи, бе да започне отново да язди. За последен път бе яздила преди много години. Тя обичаше конете, но едно лошо падане във Валуна на петнайсетгодишна възраст, бе разклатило увереността й и сега се страхуваше от тях. Знаеше обаче, че за да проумее света на Матилда, трябваше да се потопи право в сърцевината му, а не да се крие в къщата, докато около нея животът продължаваше да тече.

Джени вдигна косата си на висок кок и нахлупи една стара филцова шапка, която намери окачена на една кука в кухнята. Погледна я за момент, като се зачуди дали не е била на Матилда, но реши, че сигурно е на Брет и дръпна периферията надолу. Ако му е трябвала, сигурно е щял да си я прибере.

Времето навън беше приятно. Слънцето не се бе показало напълно, небето имаше яркосин цвят. По двора, въпреки ранния час, вече кипеше живот. Кучетата лаеха, а работниците и конете се подготвяха за ежедневната си работа. Също като във Валуна и тук се долавяше вълнение от предстоящото стригане на овцете. Ден, който щеше да ги приближи към продажбата на вълната и плащането на надниците.

Джени пое дълбоко дъх, наслаждавайки се на свежия въздух, напоен с миризмата на акации. Смеещите се папагали висяха с главите надолу и миеха перата си с капките роса. Тези хитри разбойници! Импровизираният им душ не беше лоша идея. Джени нави ръкавите на прибраната в джинсите риза и се запъти към готварницата. Неколцина мъже вдигнаха шапките си за поздрав и забързаха нанякъде. Тя отвърна на поздравите им. Силно се надяваше, че усмивката й излъчва доверие.

Като се приближи към стригачницата, тя забеляза, че голият до кръста мъж, който се бръснеше до водната помпа, беше Брет. Джени забави крачките си. Май беше по-добре да не се виждат преди закуска, защото макар и да бяха стигнали до единно становище, вчерашният епизод в двора все още не излизаше от главата й и тя не бе сигурна, че Брет е настроен доброжелателно към нея.

Тъкмо се канеше да го заобиколи, когато погледите им се срещнаха в огледалото, подпряно на дръжката на помпата. Хваната натясно, Джени нямаше друг избор, освен да го поздрави. Този път за нищо на света нямаше да му позволи да я разстрои.

— Здравейте, господин Уилсън. Какво хубаво утро — бодро поздрави тя.

— Добро утро — отвърна Брет, нахлузи припряно ризата си и бързо започна да закопчава копчетата.

— Не си правете труда да се обличате заради мен — любезно каза Джени. Притеснението му й достави удоволствие, а и гледката не беше никак лоша.

Пръстите му застинаха, а погледът му не се откъсваше от лицето й, докато сваляше бавно ризата си. После продължи да се бръсне. Всяко движение на бръснача беше добре премерено.

— Днес съм решила да пояздя — съобщи Джени, като отклони вниманието си от почернелия му гръб и се върна към първоначалните си планове. — Има ли кон, който бих могла да взема за езда след закуска?

Брет внимателно плъзна бръснача от всички страни на трапчинката на средата на брадичката си, преди да й отговори.

— Тези коне не са обучени за разходки, госпожо Сандърс. Повечето от тях не са обяздени. — Той млъкна и се съсредоточи върху бръсненето.

Когато го погледна в огледалото, Джени забеляза закачливите искрици в очите му. Видя също и извитите ъгълчета на устните му, докато изплаква бръснача във водата. Този човек й се присмиваше. Тя пое дълбоко дъх и запази спокойствие. Този път нямаше да я подведе.

Бръсначът беше чист и проблясваше на слънцето. Брет я погледна замислено и каза:

— Сигурен съм, че ще можем да ви намерим някой подходящ кон. Във фермата има няколко кротки кобили, които сигурно ще свършат работа. Ще кажа на някое от момчетата да ви придружи.

Думите му разсмяха Джени.

— Няма нужда, господин Уилсън. Сигурна съм, че няма да се загубя.

Брет попи остатъците от крема за бръснене по лицето си с парче хавлиена кърпа и я погледна със сивите си очи.

— Не можете да яздите сама, госпожо Сандърс. Не е безопасно.