Последният валс на Матилда

— Мери е ръководела фермата сама, докато съпругът й Марвин воювал в Галиполи през Първата световна война. По това време са започнали да отглеждат мериносовите овце и са построили мандрата, а с парите от продажбата на вълната Мери преустроила къщата. Хората говорят, че Марвин й завиждал за успеха и след смъртта й се опитал да продаде Чаринга на Етън Скуайърс.

— Но не е успял — промълви Джени. — Фермата е принадлежала на Матилда. — Тя допи бирата си. — Това, което прочетох в първите дневници е направо ужасно. Интересно ми е да знам как другите са възприемали Матилда. Какви са тези слухове, за които говореше преди малко?

— Още преди да навърши двайсет години, името на Матилда е било легенда по тези места. Била е необикновена жена, защото се е справяла сама в този мъжки свят. Смятали я за странна и ексцентрична. Не разбирали начина й на живот с аборигените, а хората винаги се страхуват от това, което не разбират, и затова тя не контактувала много с външния свят. Говорело се за бебето, любопитните очи, разбира се, не пропускат нищо. Когато обаче бебето не се появило, всичко било забравено.

Той млъкна. Можеше да разказва още, но не искаше да разпространява онова, което смяташе, че са само зловещи предположения.

— Но нали тя е превърнала Чаринга в това, което е днес?

Той кимна.

— Уважавали са я за постигнатото, макар че другите фермери и жените им не са я одобрявали — усмихна се Брет. — Съдейки по това, което се говори, е била доста рязка и цапната, в устата — ръководела е фермата, облечена в мъжки дрехи, без да й пука за мнението на другите.

— А баща й? Какво се говори за него?

В гласа на Джени се долавяше напрежение. Брет знаеше защо.

— Марвин се завърнал от войната като герой. Едва след смъртта му истината излязла наяве. Не е бил прострелян от неприятеля, докато е спасявал боен другар през вражеската линия, а от австралийски войник, който го е хванал да дезертира. Марвин го убил, метнал го на гърба си и така се върнал в базовия лагер. Наградили го с кръст за храброст и след малко повече от година, прекарана в болница, го изпратили вкъщи. Мислел си, че се е отървал, но един мъж от Сидни се възстановил от амнезията си и докладвал на командващия офицер. Видял всичко, докато търсел ранени войници сред труповете.

— Не се учудвам, че е бил страхливец и подлец — вметна мрачно Джени. — Мъж като него не може да е герой.

Брет допи бирата си и си помисли как ли се чувства Джени — самата тя наскоро овдовяла. Как ли й въздействаше жестоката действителност, описана в дневниците? Защо бе плакала тази вечер — за личната си загуба или заради загубата на невинността на Матилда?

— Разкажи ми за Матилда.

— Чела си дневниците. Знам това, което знаеш и ти — измъкна се Брет.

Джени поклати глава.

— Не всичките, Брет. Искам да знам какво е станало след смъртта на бебето. Каква роля са изиграли по-нататък семейство Скуайърс?

Брет се чувстваше като сред плаващи пясъци. Въпреки че дневниците не разкриваха напълно ролята на Етън, слуховете и истината имаха неприятното свойство да се преплитат, а той не искаше да прави догадки. Погледна към нея. Знаеше, че трябва да каже нещо, затова реши да се придържа към фактите.

— След смъртта на бебето, Матилда не поддържала връзки с другите фермери. Ходела до града два-три пъти годишно, яхнала старата кобила на баща си. По-късно се сближила със съседите си Том и Ейприл от Уилга. Когато Чаринга заработила на печалба, тя постепенно я модернизирала и купила камионетката, но не е пътувала никога надалече.

Брет запали цигара и се замисли.

— Говори се, че е живяла като аскет — сама, заобиколена единствено от нейните битжара, освен по време на сезона на стригането. Не е ходила на танци и забави, не е общувала с другите фермери. Андрю Скуайърс се опитал да я ухажва, но Матилда е знаела, че всичко е заради земята и го отрязала. Най-младият син на Скуайрс — Чарли я харесвал, но от това също не се получило нищо.

— Все пак тя си е имала някого, нали?

Джени се наведе към него. Пръстите й почти докосваха неговите.

Брет сви рамене. Скоро и сама щеше да разбере от дневниците, но не и тази вечер, когато вече бе достатъчно разстроена.

— Не знам, Джени. Съжалявам — каза накрая.

Тя го погледна със сериозно изражение и се облегна замислено назад.

— Според дневниците Етън Скуайърс се е домогвал до земята й, а според адвоката ми, семейството още не е загубило интерес. — Джени го погледна право в очите. — Какво има в Чаринга, та искат на всяка цена да я притежават?

— Вода — веднага отговори Брет. — В Караджонг има кладенци и голяма река, но през Чаринга текат три реки, освен това има няколко артезиански кладенеца. О’Конърс са разпознали добрата земя в момента, в който са я видели. Скуайърс просто са закъснели и не са могли да предявят правата си над нея.

— Разкажи ми за семейство Скуайърс.

Брет въздъхна. Защо Джени трябваше да се задълбава в миналото? Ако мамчето го бе послушала и изгорила проклетите дневници, сега тези неща нямаше да я занимават.